Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 4

Първата грешка на Джилбърт беше, че пренесе автоматично отношението към майката и върху Роина. Втората му грешка беше, че докато биеше мащехата си, не обръщаше внимание на Роина. Когато видя упорито вперения поглед на лейди Ан, той се обърна назад и вбесен разбра грешката си: момичето обичаше своята майка. От огромните й сапфирени очи капеха сълзи. С последни усилия на волята си налагаше да не го помоли да спре. И всичко това стана, защото майка й не одобряваше този брак!

Трябва просто да я завлече при Лионс и да я омъжи за него. Щеше да е пъхната в леглото му преди да е успяла и да мигне. Сега красивите й сини очи го гледаха с такава ненавист, че тя със сигурност никога нямаше да го пожелае. Така да бъде! Той ще я притежава, и то доста скоро. От гняв пръстите му се свиха в юмрук, който се стовари върху главата на лейди Ан. Жената се отпусна безмълвно. Роина се задави от мъка и едва успя да прошепне:

— Стига толкова!

Джилбърт остави майката да виси в ръцете на войниците и застана пред дъщерята, все още кипейки от ярост. Повдигна лицето й към своето, но въпреки яда си не я стискаше грубо. Без да се замисли, дори изтри сълзите от бузите й. Когато заговори обаче, тонът му беше рязък.

— Ще се ожениш ли за лорд Годуин?

— Да.

— Ще го направиш ли по собствено желание?

Роина го изгледа мрачно и избухна:

— Искаш прекалено много и…

— Напротив. Какво ще ти коства една усмивка? Така ще си осигурим неговото съгласие, когато се подписва брачният договор.

— Нима е под въпрос съгласието му?

— Не, но нямаме време за губене. Фулкхърст сега не ни безпокои, но това е, защото съвсем наскоро превзе Тур.

При тази новина Роина пребледня. Тя знаеше, че две от нейните крепости в близост до Дирууд са превзети. Едната се предала дори без бой. Но замъкът в Тур беше най-голямото имение на баща й. Той беше най-силната твърдина и отстоеше доста на север. Роина беше отраснала в Тур. Всичко, което знаеше за любовта и щастието, го беше научила сред каменните му стени. Сега този военачалник държеше крепостта. Всъщност през последните три години кой ли не беше я превземал… Тя самата със сигурност никога нямаше да я притежава. Дори и да успееше лорд Годуин да й я върне, крепостта щеше да бъде нейна само на книга.

Джилбърт не изтълкува точно изражението й.

— Не се отчайвай, Роина. Лионс е забогатял, защото двадесет години е обирал търговците на Къркбурой. Неговите пари ще ни помогнат да отблъснем Фулкхърст. До един месец ще си получиш Тур обратно.

Девойката не каза нищо. Вече я бяха информирали, че брачният договор е съставен в нейна полза. Веднъж възвърнати, имотите оставаха на нейно име. Това изобщо не я радваше, тъй като в кралството законът и справедливостта не означаваха нищо. Ако Хенри дойдеше на власт, положението щеше да бъде съвсем различно. Без съмнение Лионс възнамеряваше, да използва нейните имоти. Джилбърт обаче нямаше да позволи това да продължи дълго. Ако старикът не умре скоро, той, без съмнение, щеше да му помогне в това начинание. Но тя първо трябваше да роди. Както беше правила всеки ден през тези три години, Роина отново се замоли Хенри Аквитански да си възвърне престола. Баща й беше васал на Хенри. Тя щеше веднага да последва неговия пример. Само тогава можеше да избегне контрола на Джилбърт Д’Амбре. Вместо да издаде мислите си, девойката попита: