Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 127

— Вече ти казах, че не се сети за това. Беше зает да измисли как ще използва новата си армия срещу теб!

Уорик се облегна на затворената врата.

— Значи си невинна и аз напразно съм те обвинявал?

Роина не вярваше на ушите си.

Забрави ли, че те насилих?

— Това съм ти простил отдавна, но…

— Кога ми прости? Не съм разбрала това!

— Знаеш кога! Това беше в нощта, когато поиска награда. Тази нощ и двамата не спахме!

По страните й запълзя руменина.

— Трябва ли да споменаваш това, след като през последните седмици всичко беше съсипано?

— Права си. Очевидно аз няма за какво да ти прощавам, но дали ти ще ми простиш?

Роина го гледа дълго. После повдигна рамене.

— Разбира се. Простено ти е. Сега може ли да видя майка си?

Уорик се намръщи.

— Не може да ме освободиш от вината толкова лесно!

— Така ли? И защо не? Не ти ли минава през ум, че просто не ме е грижа за угризенията ти?

— Все още си ядосана. Не мога да те обвинявам, но ние ще се оженим и всичко…

— Аз няма да се омъжа за теб — прекъсна го тихо Роина.

— Ти трябва да се омъжиш за мен!

— Защо? За да изкупиш вината си по този начин? — Роина бавно поклати глава. Забрави ли деня, когато ти казах, че чувствата ми към теб вече не съществуват? Защо трябва да се омъжа за теб, Уорик? Посочи ми поне една причина!

— Така детето ни ще бъде законно.

Младата жена затвори очи разочарована. Но какво беше очаквала? Да й каже, че я обича? Когато го погледна, лицето й беше безизразно.

— Това не е достатъчно…

— По дяволите, Роина…

— Няма да се омъжа за теб! — извика тя. С думите й се отприщваше цялата натрупана обида. — Ако се опиташ да ме насилиш, ще те отровя! Докато спиш, ще те кастрирам! Ще…

— Спри!

Върху лицето му беше изписана болка. Веднъж му беше повярвала, но сега нямаше да се излъже.

— Ако искаш да изкупиш вината си, трябва да ме освободиш. Уорик! Позволи ми да взема детето си и да си вървя у дома!

Раменете му бяха странно отпуснати, но той кимна с глава.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

Той не идваше. Роина трябваше да роди дъщеря си всеки момент, но той още не идваше. Детето й ще бъде момиче. Това ще е нейното отмъщение. Няма да му роди бленувания син! Молеше се да е момиче. Късметът трябва най-сетне да бъде и на нейна страна! Уорик не идваше. Но защо си е въобразила, че трябва да го направи? Защото й беше върнат Туре и тя от месеци живее там?

Той продължаваше да я иска за съпруга, а тя упорито отказваше. Дори два пъти не пожела да го приеме. Уорик продължаваше да идва. Опитваше се да я убеди, че тя принадлежи единствено на него. Продължаваше да се разкайва, но тя нехаеше.

Уорик беше непоколебим. Дори беше спечелил майка й на своя страна.

— Желанието му да се ожени за теб няма нищо общо с чувството му за вина — много пъти я беше уверявала тя при посещенията си. — Имал е намерение да го стори много преди да разбере, че е сгрешил. Шелдън ми каза, че е взел това решение, преди да те повика при себе си на обсадата.

Шелдън пък бе друга неприятност, защото беше откраднал майка й от нея, спечелвайки доверието й. Възползвал се от нейната безпомощност, я беше направил своя жена преди тя да успее да мигне дори. Сега майка й го обожаваше, въпреки че беше приятел на Уорик.