Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 125

Седмици наред Роина продължи да обслужва Уорик, но разликата от първите дни във Фулкхърст беше очебийна. Той никога не я повика да го изкъпе или да сподели леглото му. Нито веднъж не й се усмихна с омразната си усмивка. Почти не я поглеждаше. Когато го правеше, лицето му беше безизразно. Тя не беше нищо друго, освен прислужничка, която внимателно наблюдаваха. В отговор Роина престана да облича собствените си дрехи. След като трябва да бъде слугиня, и видът й ще бъде такъв!

Когато намираше време, тя продължаваше да напътства Ема. Беше й приятно да го прави, но се стараеше да крие чувствата си от момичето. Отначало в душата и се смесваха отчаяние и горчилка, после остана само горчилката. Най-много я болеше да крие чувствата си от Уорик.

После настъпи денят, когато Ема трябваше да бъде изпратена в дома на Шелдън. Предстоеше й сватба с младия Ричард. Не позволиха на Роина да присъства на тържеството. Тя беше ушила булчинската рокля на момичето, но я лишиха от правото да й се порадва.

В този миг тя престана да крие обидата си. Уорик веднага забеляза промяната. Един ден храната „случайно“ беше изпусната на два пъти в скута му. В раклата му вече почти не можеха да се намерят здрави дрехи. В края на седмицата стаята му остана непочистена. Чаршафите му не бяха добре изплакнати и тялото му се изрина. Виното му ставаше все по-вкиснато, пивото — все по-топло, яденето — все по-солено.

Не й каза нищо за това. Нямаше доверие на себе си. Ако я заговореше, щеше да се поддаде на изкушението да я замъкне в леглото си. Така отчаяно я искаше, че налагаше цялата си воля да не я докосне. Не трябваше да го прави, защото го беше предала. Беше се съюзила със смъртния му враг! Смехът й, копнежът й, ласките… всичко е било лъжа. Въпреки това не успя да я намрази. Никога нямаше да й прости, нямаше да издаде колко уязвим го е направила, но не можеше да я мрази, нито да спре да я желае!

Не разбираше защо продължава да стои тук и да се измъчва. Трябваше сам да се заеме с издирването на Д’Амбре или поне да посети Шелдън и новата му съпруга. Дали някой беше споменал за това на Роина? Може би щеше за малко да прекрати капризите си. Защото ако някой трябва да бъде обиден, това беше той!

Въпреки че трябваше да замине, той не го направи. Когато слея два дена се появи Шелдън с жена си, той беше в крепостта.

Уорик ги посрещна на централните стълби. Шелдън му се ухили и побърза да изчезне в салона. Уорик остана насаме с лейди Ан. Тя веднага премина към същината на проблема.

— Дойдох да видя дъщеря си. Не мислете, че можете да ми откажете, господине! Вашата дъщеря ме информира за бруталното отношение, което е принудена да търпи Роина тук. Не знам дали бих могла да простя на Шелдън, че сам не ми е казал. Ако знаех това по-рано, вместо да ви помогна в Амбре, щях да ви заложа капан. Как може един мъж да бъде…

— Достатъчно, госпожо! Вие нямате представа за отношенията ми с Роина. Заради онова, което ми е причинила, ще остане моя пленница. Може да я видите, но нямате право да я вземете със себе си! Ясен ли съм?