Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 11

Джилбърт непрекъснато говореше за война и Роина в този ден толкова много го мразеше, че копнееше да се провали с мисията си, дори ако никога повече крепостта да не бъде нейна. Нищо повече не я интересуваше. Джилбърт бе същият войнолюбец като Фулкхърст. Младоженката от сърце им пожелаваше да се избият един друг.

Когато стана време дамите да я отведат в брачната стая, Роина беше сигурна, че ще се разболее от ужас. Лицето й доби тебеширения цвят на това на съпруга й. Очите я боляха от усилията, полагала цял ден да не се разплаче.

Според обичая трябваше да я обсипят с неприлични шеги относно първата брачна нощ, но никой не посмя да го направи. Всички я гледаха със съжаление. Жените набързо я приготвиха и напуснаха стаята, оставяйки я облечена в тънка нощница. Никой не посмя да я съблече, нито я посъветваха да го направи. Но Годуин беше толкова сляп, че можеше и да не забележи. От друга страна, трябваше да има върху себе си нещо, което да отделя кожата й от неговата.

Веднага щом остана сама, Роина навлече халата си. След това бързо духна свещите, като остави само тези край леглото. Тях можеше лесно да угаси. След това се насочи към масата. Там бяха оставени бутилка вино и две чаши, едната пълна. Преди да изпие подправеното вино, тя се поколеба. Какво ще стане, ако съпругът й се забави няколко часа? Дали да не изчака още малко? Трябваше да се посъветва с Милдред и за такава ситуация.

Вратата се отвори без почукване и в стаята бързо се вмъкна Джилбърт. Погледът на тъмните му очи се впи в чашата.

— Остави това! — заповяда той. Носеше друга бутилка вино. — Добре, че се усъмних в покорството ти.

— Как бих могла да постъпя, когато държиш майка ми в плен?

Джилбърт не обърна внимание на думите й, загледан в чашата.

— Да не би да искаш да го отровиш?

— Не.

— Тогава себе си? — изражението му беше станало още зловещо.

Роина се изсмя нервно, молейки се да й стигнат силите, за да не изпадне в истерия. Той я разтърси за раменете.

— Отговори ми!

Девойката потръпна в ръцете му.

— Ако трябва да отровя някого, това ще бъдеш ти — изсъска тя. Толкова беше вбесена, че не се страхуваше да издаде чувствата си пред него.

За момент Джилбърт я изгледа объркан. Тогава тя разбра, че е изплашен за нея.

Когато заговори, избягваше погледа й.

— Взимаш всичко много навътре. Веднага щом заченеш, ще те отърва от него.

— Значи възнамеряваш да го убиеш?

Джилбърт не отговори. Беше оставил вратата отворена.

Двамата чуха да се приближава свитата на младоженеца.

— Легни в леглото и го чакай — заповяда доведеният й брат и я затика напред. — Дръж се така, както подобава на младоженка.

Роина се извъртя.

— Ти трябва да си вместо мен в леглото! Тази сватба е но твое желание — гневно прошепна тя. — Той е толкова сляп, че едва ли ще забележи разликата.

Джилбърт се ухили.

— Радвам се, че все още имаш сили да се шегуваш. Мъдро беше от моя страна да не ти се доверявам. Ще взема това с мен — посочи той бутилката вино и пълната чаша.