Читать «Затворницата на дракона» онлайн - страница 10

— Колко дълго ще продължи действието на твоите треви? — попита замислена девойката.

— Няколко часа. Достатъчно дълго, за да свърши това, с което се е заел.

— А ако той го изпие по погрешка?

— Няма да му навреди с нищо. Просто на другата сутрин няма да помни какво е правил.

Роина изпъшка и отново потъна сред завивките.

— Значи отново ще съм принудена да го търпя?

— Защо трябва да има грешка? Ще оставя виното в стаята за първата брачна нощ. Твоята чаша вече ще бъде налята, а неговата — не. Веднага щом влезеш, я изпий, без значение кой ще бъде с тебе. Всеки би се съгласил, че имаш нужда от нещо силно, за да издържиш онова, което ти предстои.

— Тогава го направи. Всичко би било по-добре от…

Роина замълча, защото някой почука на вратата. Не беше Джилбърт. Влязоха цял куп прислужници. Те носеха вана и вода за тоалета й, подноси с храна за закуската и булчинската рокля. Казаха й, че лорд Годуин би желал да я облече, ако тя нямала нещо по-подходящо. Роина дочу от шепота на две прислужнички, че последните две съпруги на господаря са носили тази дреха. Това не беше просто проява на пестеливост. Господарят демонстрираше колко малко се съобразява с нейните чувства.

Когато една от жените вдигна роклята, за да я огледа булката по-добре, Роина възкликна:

— Защо не? Другите му съпруги са имали щастието да се отърват от него. Може и аз да имам този късмет!

Прислужничките бяха така шокирани, че онемяха. Роина разбра, че е трябвало да си свива езика. Последва нервно хихикане. После всички се разсмяха от сърце, защото бяха съгласни с нея. Без съмнение мразеха човека, който трябваше да бъде неин съпруг.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Точно в дванадесет но обед Роина бе омъжена за лорд Годуин Лионс от Къркбурой. Нищо не можа да я спаси. Явно волята на Господ беше такава. От контрола на един мъж тя минаваше в ръцете на друг. Кекав и немощен, съпругът й проспа цялата церемония.

За през целия ден беше подготвено тържество. Роина седеше до съпруга си. Наблюдаваше го как гълта помиите, които беше принуден да яде поради липсата на зъби. Забелязал, че тя не се храни, великодушно затрупа златната й чиния с месо. Ако опиташе да преглътне и хапка, младоженката беше сигурна, че ще повърне.

Направил необходимото, Джилбърт беше в отлично настроение. Нищо не можеше да го разстрои, дори мълчанието й, когато я заговореше. Той седеше от другата й страна и се хранеше с огромно удоволствие. Още по-усърдно пресушаваше бокалите с вино, непрекъснато повтаряйки как сега ще изрита Фулкхърст от техните имоти. Всъщност би предпочел да го убие. Милдред беше казала истината: Джилбърт не разреши на хората на Лионс да се повеселят. Въпреки оплакванията им, той ги принуди да се подготвят за поход. Рицарите и войниците започнаха да напускат крепостта, отправяйки се към неговото укрепление, за да се присъединят към собствената му армия. Всички трябваше да се отправят към Туре още в зората на новия ден. Трябваше да подготвят обсадата, преди Фулкхърст да е успял да се измъкне.