Читать «Бизнес с артефакти» онлайн - страница 2

Въздъхнах и се съсредоточих отново на разкопката. Амулетът лежеше там, безукорен в своето съвършенство. Той бе един чудесен спомен от великата раса, населявала някога Волтус. Прикривайки тъгата си, аз протегнах ръце и нежно очистих амулета от пръстта, в която бе почивал толкова хиляди години.

Изведнъж почувствувах желание отново да дам бакшиш на Долбак. Повехналият волтусианец прие с благодарност, но и с известна резервираност монетите, което ме накара да почувствувам, че целият този бизнес му изглежда така мръсен, както и на мен.

— Днес свършихме добра работа — му казах аз. — Хайде сега да се връщаме. Ще продадем тази проба и след това ще ти дам комисионата, е, стари приятелю?

— Би било много добре, сър — отвърна меко той и ми помогна още веднъж да наместя моите принадлежности на гърба си.

Ние пресякохме равнината и мълчаливо навлязохме в поселението на земяните. Докато си проправяхме път през ветровитите улици към пробиерната, ни посрещнаха шумни тълпи от четириръки и с пурпурен цвят на кожата волтусиански деца, които ни предлагаха за продан изработени от самите тях неща. Част от тях бяха наистина прекрасни. Волтусианците изглежда притежаваха забележителната дарба на занаятчии. Аз обаче ги отблъснах всичките. Отбягвах ги без значение колко възхитителни ресни от стъклени нишки можеха да шият и колко въздушни и нежни резби върху слонова кост можеха да правят. Такива неща, бидейки съвременни, нямаха на Земята пазарна цена и човек с моите ограничени финансови възможности не би могъл да си позволи такъв лукс.

Пробиерната беше още отворена и когато я приближихме, видях да стоят отвън няколко души, всеки със своя волтусиански гид.

— Хелоу, Джаръл — ме поздрави грубо един висок мъж.

Аз трепнах. Това беше Дейвид Стърджес, един от най-безскрупулните археолози на Компанията на Волтус, един човек, който, без да се замисли, би се заровил в най-светите гробници на планетата, причинявайки непоправими повреди заради една единствена вещ с пазарна стойност.

— Хелоу, Стърджес — отвърнах късо.

— Имаше ли добър ден, старче? Намери ли нещо особено ценно за себе си?

Аз се усмихнах слабо и кимнах.

— Красив амулет от Третия период. Имам намерение да го предам незабавно, но, ако нямаш нищо против, няма да го сторя. Ще го занеса у дома и ще го поставя на нощната си масичка. Така няма да има нужда да обръщаш всичко наопаки, за да го намериш.

— О, това няма да е необходимо — отвърна Стърджес. — Аз дойдох днес с един куп емайлирани черепи — една дузина, от Ерата на Експанзия, украсени с орнаменти от платина. Моето момче ги намери за мен. — Той посочи своя гид-волтусианец на име Кабур. — Чудесен приятел е този Кабур. Откри скривалището им, като че ли имаше радар в носа си.