Читать «Бизнес с артефакти» онлайн - страница 6

— Точно така — каза Дарби и аз долових нотки на триумф в гласа му. — Ще изляза и още сега ще намеря Къшкак. Той е достатъчно отчаян, за да отрича. Ще дойдеш ли с мен?

— Не… не… — отвърнах бързо аз, защото всяко едно насилие ме отвращаваше. — Имам да напиша няколко писма. Погрижи се за това ти.

Той сложи двата артефакта обратно в раницата, стана и излезе. Наблюдавах го от прозореца как се отправи към пункта за безплатно раздаване на напитки, където обикновено можеше да бъде намерен Къшкак. Той влезе в него и след няколко минути чух да се разнасят в нощта викове.

Новината се разчу на следното утро и до пладне в цялото село настана смут. Къшкак, сварен неподготвен, беше разказал всичко. Волтусианците, отлични занаятчии, както всеки знаеше, от години се опитваха да продават своите произведения на богатите от Земята, но там нямаше пазар за тях. Клиентите искаха антични произведения.

Волтусианците, не бидейки в състояние да продават произведенията, представени като техни собствени, любезно преминали към производството на антики, тъй като техните прадеди са били достатъчно несъобразителни, за да им оставят нещо по-годно за продаване от недодялани глинени гърнета. Да създадат сами една своя древна история, която да привлече вниманието на земяните, беше трудно, но те отговориха на предизвикателството и създадоха една култура от ранга на египетската, вавилонската и други подобни култури на Земята. След това да се проектират и изпълняват артефактите беше проста работа. След изработването им те ги заравяха в подходящия пласт. Това беше трудно за постигане, но волтусианците се справиха с лекота, възстановявайки нарушените пластове със същото умение, с което създаваха артефактите.

От този момент нататък на мършавите волтусианци гледаха с други очи. Очевидно те бяха овладели техниката на археологията, преди да започнат да ни мамят, защото в противен случай те никога не биха могли да нагласят пластовете така добре. И вършеха тази работа безукорно до деня, в който един земянин бе изкопал истински волтусиански артефакт. Когато късно този следобед се появих на площада пред пробиерната, положението още беше объркано. Земяни и волтусианци се мотаеха безцелно наоколо, не знаейки какво да правят, или къде да отидат.

Аз пуснах слух, че Цвайг се е самоубил, но той бе бързо опроверган от неговото появяване. Изглеждаше ужасно разстроен, но все още беше жив. Той пристъпи към офиса и окачи една набързо надраскана табела, която гласеше:

„ДНЕС НЯМА ДА СЕ СКЛЮЧВАТ СДЕЛКИ“

Аз се усмихнах. След това видях Долбак да се върти наоколо и го повиках.

— Готов съм да излезем — казах невинно аз.

— Сър, не чухте ли? — погледна ме тъжно той със своите очи без клепачи. — Повече няма да се ходи до гробниците.

— О, значи това е вярно?

— Да — каза той, — вярно е.

Очевидно не можеше да издържи да говори повече. Той се отдалечи, а аз забелязах Дарби.

— Изглежда, че си бил прав — му казах аз. — Цялата работа се провали.