Читать «Бизнес с артефакти» онлайн - страница 5

Той замълча за момент, а аз се зачудих какво толкова го е разтревожило.

— Помогни ми да се оправя с раницата — след известна пауза ме помоли той.

Аз освободих раменете му от ремъците и поставих сивата брезентова торба на един стол. Той откопча ръждясалите токи и внимателно измъкна нещо.

— Ето — каза той. — Какво ще кажеш за това, Джаръл?

Аз взех от него предмета и много старателно го разгледах. Находката представляваше купа, издълбана ръчно от някаква мътна на вид черна смола. По нея грубо изпъкваха следи от пръсти, а самата тя беше неравно оформена и изглеждаше несръчно направена.

— Какво е това? Без съмнение е праисторическа.

— Така ли мислиш, Джаръл? — горчиво се усмихна Дарби.

— Би трябвало да бъде — отвърнах аз. — Погледни я! Бих казал, че е направена от дете, ако не бяха тези големи отпечатъци от пръсти в смолата. Или е много стара, или е работа на идиот.

— Логична оценка — кимна той, — само че виж какво открих в пласта под купата — при тези думи той ми подаде един позлатен клин за поставяне между зъбите.

— Това е било под купата? — попитах смутено аз. — Значи ти искаш да кажеш, че купата е по-съвременна от клина?

— Да — отвърна тихо той и скръсти ръце. — Джаръл, чуй моето предположение и ще можеш да прецениш колко струва. Нека отхвърлим възможността купата да е направена от някой идиот и нека не считаме, че тя е представител на упадъка във волтусианското грънчарство, за който ние не знаем нищо.

— Предполагам — каза той, внимателно отмервайки думите си, — че купата можем да я отнесем към класическата античност от преди около три хиляди години или нещо подобно. А този клин за поставяне между зъбите, на който така се възхищаваш, на външен вид изглежда да е от една или най-много две години.

При тези думи аз едва не изпуснах клина.

— Искаш да кажеш, че волтусианците ни мамят ли?

— Точно така — отвърна той. — Искам да кажа, че в тези техни колиби, в които да се влезе е табу за нас, те се занимават с производството на купища антики и ги заравят на подходящи места, където ние можем да ги открием и изкопаем.

Този замисъл беше ужасяващ.

— Какво мислиш да правиш? — го попитах аз. — Какво доказателство имаш?

— Още нямам, но ще го намеря. Имам намерение да извадя на бял свят цялата мръсотия — каза енергично Дарби. — Ще проследя Къшкак, ще изтръгна истината от него и ще разглася из цялата Вселена, че волтусианските артефакти са измама, а истинските стари волтусиански артефакти, които са грозни и без никаква стойност, не представляват интерес за никого освен за нас, археолозите — завърши той с горчивина.

— Браво, Джордж! — изръкоплясках аз. — Разобличи ги на всяка цена. Нека еснафите, които плащат и надплащат за тези предмети, разберат, че те не са древни, а толкова модерни, колкото и радиотермичните печки в претрупаните им с уреди кухни. Това ще ги поболее, защото те не ще се докоснат до нищо, което е било по-малко от няколко хилядолетия, откакто това Възраждане си е отишло.