Читать «Златното божество» онлайн - страница 95

— Това е! Всичко съвпада. Сега трябва да се залавяме за работа, Хун. Имаме да вършим много неща, а времето ни е съвсем малко.

Глава XVII

Благочестив игумен оглавява пищна церемония; ексцентричен философ губи последната си дискусия.

Мостът Небесна дъга оттатък Източната врата беше осветен от редица големи светилници и в тъмните води на притока играеха цветни отражения. От двете страни на пътя, който водеше към Храма на белия облак, висяха гирлянди от пъстри фенери, окачени на високи пръти. Самият храм бе ослепително осветен с факли и газени фенери.

Докато минаваше с паланкина си по моста, съдията Ди забеляза, че наоколо имаше съвсем малко хора. Церемонията вече бе започнала и гражданите на Бънлай се бяха събрали в двора на храма. Съдията бе тръгнал само с тримата си помощници и двама стражници. Сержант Хун седеше срещу него в паланкина, Ма Жун и Цяо Тай ги следваха на коне, а двамата стражници вървяха отпред и носеха дълги прътове, от които висяха фенери с надпис „Съдилище на Бънлай“.

Носачите изкачиха паланкина по широките мраморни стъпала пред главния вход. Съдията чу звуците на цимбалите и гонговете, които съпровождаха монотонното пеене на монасите, изпълняващи в хор будистко молебствие. От портала се носеше тежкият аромат на индийски благовония.

Гъста тълпа бе изпълнила главния двор на храма. На високата тераса пред главната зала върху подобен на трон стол от лакирано в червено дърво с кръстосани крака седеше игуменът и гледаше надолу към множеството. Беше облечен във виолетова тога, отговаряща на високия му ранг, на раменете му бе наметнат епитрахил от златист брокат. От лявата му страна на по-ниски столове седяха корабопритежателят Гу Мънпин, надзорникът на корейския квартал и двама старейшини на гилдии. Високото кресло вдясно от игумена — почетното място — беше свободно. До него седеше един капитан с бляскави доспехи и дълъг меч. Това бе пратеникът на коменданта на гарнизона. Следваха доктор Цао и други двама старейшини на гилдии.

Пред терасата беше издигната платформа, а на нея се виждаше кръгъл олтар, богато украсен с копринени покривки и свежи цветя. Там под пурпурен балдахин, поддържан от четири позлатени пилона, бе положено кедровото копие на статуята на бог Майтрея.

Около олтара седяха петдесетина монаси. Отляво бяха музикантите, останалите бяха хористи. Кордон копиеносци с бляскави доспехи и шлемове ограждаха платформата. Отвред наоколо се тълпеше народ. Които не бяха успели да си намерят място, се крепяха с мъка върху високите пиедестали на колоните, издигащи се пред страничните сгради.

Носачите оставиха паланкина на съдията Ди при входа на двора. Четирима възрастни монаси в блестящи роби от жълта коприна дойдоха да го посрещнат. Докато го превеждаха по тясната, оградена с въжета пътека до терасата, съдията зърна сред зяпачите множество китайски и корейски моряци, дошли да се поклонят пред своя бог покровител.

Ди се качи на терасата и направи съвсем лек поклон пред дребния игумен. Каза му, че належащи служебни дела са го принудили да закъснее. Игуменът кимна снизходително, взе съдчето със светена вода и поръси съдията. След това Ди седна, а тримата му помощници се изправиха зад него. Капитанът, Гу Мънпин и другите видни граждани станаха и направиха дълбок поклон пред съдията. Когато отново заеха местата си, игуменът даде знак и оркестърът засвири. Монасите от хора запяха тържествен химн във възхвала на Буда.