Читать «Златното божество» онлайн - страница 94
Роберт ван Хюлик
Над публиката се понесоха оглушителни аплодисменти. Дебелият се обърна назад и каза наставнически:
— Поне това разбра, нали? Нали видя, тия двамата… Гласът му секна. Той гледаше съдията Ди с увиснало чене. Беше го разпознал.
— Разбрах всичко, благодаря! — саркастично каза съдията.
Той стана, отърси портокаловите обелки от полите си и започна да си проправя път през навалицата. Сержант Хун го последва, хвърляйки последен жаден поглед към сцената, където пред съдийската маса сега се появи актрисата, която им намери местата.
— Това е историята на една млада жена, която се преоблякла като мъж, ваше превъзходителство — каза той. — Много е интересно!
— Вече наистина трябва да се прибираме, Хун — твърдо заяви съдията Ди.
Докато вървяха по многолюдната улица, внезапно каза:
— Обикновено нещата съвсем не се оказват такива, каквито сме очаквали да бъдат, Хун. Трябва да ти кажа, че когато бях още студент, си представях работата на магистрата горе-долу като тази на съдията Ю, когото преди малко видяхме в действие на сцената. Мислех, че ще седя зад съдийската маса и ще изслушвам снизходително различните дълги, заплетени истории, объркани лъжи и противоречиви показания на хората пред себе си. После изведнъж ще открия измамата и ще раздам правосъдие веднага и на място, разобличавайки стъписания престъпник. Е, Хун, сега знам, че не е точно така.
Те се засмяха и продължиха към съдилището. Когато се прибраха, съдията заведе Хун право в личния си кабинет и му каза:
— Направи ми чаша хубав, силен чай, Хун. Изпий една чаша и ти. После извади церемониалните ми дрехи за тържеството в Храма на белия облак. Досадно е, че се налага да ходим там. Бих предпочел да си остана тук и да помислим заедно докъде сме стигнали с убийството на магистрата. Но няма как!
Когато сержантът донесе чая, съдията Ди бавно отпи няколко глътки и каза:
— Трябва да призная, сержант, че сега по-добре разбирам интереса ти към театъра. Трябва да ходим по-често. Отначало всичко изглежда толкова объркано, после някой казва ключовото изречение и изведнъж нещата стават кристално ясни. Много ми се иска същото да стане и в нашия случай с убийството.
Съдията замислено поглади мустаците си. Докато изваждаше внимателно церемониалната шапка на магистрата от кожената кутия, Хун каза:
— Последната част на пиесата съм я гледал преди. Става дума за превъплъщението на…
Съдията като че ли не го слушаше. Внезапно стовари юмрука си върху писалището и възкликна:
— Хун, мисля, че открих! Велики небеса, ако е вярно, трябвало е да се сетя много по-рано! — и след кратък размисъл добави: — Дай ми картата на окръга.
Сержантът бързо разгъна върху писалището голямата илюстрована карта. Съдията я разгледа нетърпеливо, после кимна. Гъстите му вежди се сключиха над челото, образувайки дълбока бръчка. Той скочи и започна да се разхожда из стаята с ръце на гърба. Сержантът го наблюдаваше напрегнато. Ди пресече кабинета като че ли безброй пъти, преди да спре и да каже: