Читать «Златното божество» онлайн - страница 97

Озадачената тълпа зашумя. Игуменът гледаше слисано съдията, стъписан от неочаквания завършек на онова, което той бе очаквал да бъде просто една поздравителна реч. Между монасите на платформата настана объркване. Хуйбън поиска да слезе и да се посъветва с игумена, но войниците не го пускаха да мине.

Съдията Ди вдигна ръка и посетителите отново се смълчаха.

— Сега ще заповядам на помощника си — провъзгласи съдията — да провери автентичността на тази статуя.

Той даде знак на Цяо Тай, който бързо слезе от терасата и се качи на платформата. Разбутвайки монасите встрани, той застана пред олтара и извади меча си. Хуйбън отиде до парапета и извика гръмогласно:

— Ще позволим ли тази свещена статуя да бъде осквернена? Ще рискуваме ли да си навлечем ужасния гняв на бог Майтрея и по този начин да изложим на опасност скъпоценния живот на нашите моряци?

Над тълпата се понесе гневен ропот. Водени от моряците, хората се запритискаха към платформата с протестни крясъци. Игуменът със зяпнала от страх уста гледаше, без да мига, високата фигура на Цяо Тай. Гу, Цао и старейшините на гилдии разтревожени започнаха да си шушукат нещо. Капитанът от укреплението, също разтревожен, наблюдаваше разбунената тълпа. Ръката му се плъзна към дръжката на меча.

Съдията Ди вдигна и двете си ръце.

— Върнете се назад! — властно изрева той. — Тъй като все още не е осветена, тази статуя не може да се радва на нашето почитание.

Изведнъж откъм входа на двора се чуха силни викове: „Слушай и се подчинявай!“ Когато хората обърнаха глави, видяха, че цяла рота стражници и униформени пазачи от съдилището, въоръжени до зъби, нахълтват в двора.

Цяо Тай повали Хуйбън, като го тропна по главата с плоската страна на меча си. После отново замахна и нанесе страхотен удар с оръжието в лявото рамо на статуята. Мечът отхвръкна от ръката му и издрънча на каменната настилка. Статуята изглеждаше абсолютно невредима.

— О, чудо! — в екстаз изкрещя игуменът. Тълпата се люшна напред и войниците в доспехи бяха принудени да насочат напред копията си, за да я държат на разстояние.

Цяо Тай скочи от платформата. Войниците му направиха път и той изтича на терасата. Там подаде на съдията малкото късче, което мечът му беше откършил от рамото на статуята. Като вдигна блестящата отломка така, че всички да могат да я видят, Ди извика:

— Извършена е подла измама. Неблагочестиви мошеници са осквернили бог Майтрея.