Читать «Златното божество» онлайн - страница 93

— Разбирам — сдържано отвърна съдията.

— Старият им баща — бързо обясни Хун — е оставил този бадем като ключ към откриването на убиеца си. Сега по-възрастният брат казва, че баща му е написал името на убиеца на къс хартия и го е скрил в този бадем.

Съдията Ю си даде вид, че внимателно разгъва парче хартия. Изведнъж неизвестно откъде в ръцете му се появи голям лист хартия, дълъг пет стъпки. Върху хартията бяха изрисувани два големи йероглифа, които той показа на зрителите. Публиката започна да роптае възмутено.

— Това е името на по-младия брат — извика сержант Хун.

— Затваряй си устата! — кресна му дебелият мъж.

Последва умопомрачителен туш на оркестъра. Гонгове, цимбали и барабанчета трещяха едновременно. По-младият брат се изправи и изпя сърцераздирателно възражение срещу обвинението с акомпанимент на писклива флейта. Съдията Ю местеше поглед от единия брат към другия, като гневно блещеше очи. Изведнъж музиката секна. В мъртвата тишина, която последва, съдията Ю се надвеси над масата, сграбчи двамата мъже за яките и ги дръпна към себе си. Първо помириса устата на по-младия брат, после и на по-възрастния. След това грубо отблъсна втория, удари с юмрук по масата и изкрещя нещо с гръмотевичен глас. Музиката отново засвири весела мелодия. Публиката изригна нова вълна аплодисменти. Дебелакът стана и зарева с пълно гърло:

— Чудесно! Прекрасно!

— Какво се случи? — попита съдията, заинтересуван за своя собствена изненада.

— Съдията каза — отговори сержант Хун, като козята му брадичка трепереше от вълнение, — че по-възрастният брат мирише на бадемово мляко. Старият баща е знаел, че ще бъде убит от по-големия си син, който ще фалшифицира всяка оставена улика. Затова е оставил бележката в бадемова черупка. Бадемът е бил истинската улика, защото по-големият брат много обичал бадемово мляко.

— Добре замислено! — отбеляза съдията Ди. — А пък аз предполагах, че…

Но в това време оркестърът подхвана нова оглушителна мелодия. Сега пред масата на съдията Ю паднаха на колене двама души, облечени в обсипани със злато халати. Всеки от тях размахваше в ръка къс хартия, върху която имаше кратък надпис и голям червен печат. От думите им съдията Ди разбра, че са двама благородници. Техният господар разделил помежду им наполовина едно голямо състояние: земя, къщи, роби и скъпоценности, изброени в документите, които те представяха. Всеки от двамата твърдеше, че разпределението е несправедливо и че другият е получил повече, отколкото му се полага.

Съдията Ю ги изгледа, показвайки бялото на очите си. Той гневно тръсна глава, което накара блестящите орнаменти върху шапката му да затанцуват на светлината на разноцветните фенери. Музиката стихна почти напълно. Атмосферата стана напрегната, което отговаряше на настроението на съдията Ди.

— Хайде де, продължавайте! — нетърпеливо извика дебелият мъж.

— Млък! — чу се да крещи съдията Ди и се сепна от себе си.

Последва продължително дрънчене на чинели. Съдията Ю се изправи. Той грабна документите от ръцете на двамата недоволни и ги размени. После вдигна ръце в знак, че случаят е приключен. Благородниците гледаха втрещено парчетата хартия в ръцете си.