Читать «Златното божество» онлайн - страница 92

Той беше гримиран така, че досущ да прилича на другия.

Изведнъж музиката спря. Старецът избоботи нещо на втория мъж. Той се престори на много уплашен. Започна да се суче около себе си, като тропаше по сцената с крака и блещеше очи. Когато старейшината отново му подвикна нещо, мъжът извади от ръкава дясната си ръка. Показалецът му също липсваше.

Оркестърът гръмна, изпълнявайки някаква неистова мелодия. Но аплодисментите и овациите на публиката почти заглушаваха музиката. Сержант Хун също викаше колкото му глас държи.

— Е, какво толкова стана? — кисело попита съдията Ди, когато врявата поутихна.

— Този, който посетил жената оная нощ, е бил братът близнак на съпруга — бързо обясни Хун. — Той отрязал показалеца си, та жената да помисли, че това наистина е съпругът й. Затова пиесата е озаглавена „Един пръст за една пролетна нощ“.

— Ама че история! — рече съдията и стана. — Хайде да се прибираме.

Дебелият мъж на предния ред белеше портокал и нехайно хвърляше парчетата кора през рамото си в скута на съдията. Сценичните работници бяха почнали да разгъват голямо червено платно, на което бяха изписани пет големи черни йероглифа.

— Вижте, ваше превъзходителство — оживено каза Хун. — Следващата пиеса се казва „Три загадки, разкрити чудодейно от съдията Ю“!

— Добре — примирено каза Ди. — Съдията Ю е бил най-великият следовател от времето на славната ни династия Хан, управлявала империята преди седемстотин години. Да видим какво ще ни покажат.

Сержантът отново седна на мястото си с доволна въздишка. Когато оркестърът засвири някаква жива мелодия, чийто такт се подчертаваше от щракане на кастанети, сценичните работници изнесоха голяма червена маса. Появи се огромната фигура на мъж със строго лице и дълга брада. Той беше облечен в развяваща се черна роба, украсена с избродирани червени дракони, и носеше висока черна шапка, увенчана с блестящи орнаменти, описващи кръг. Мъжът се намести тежко зад червената маса, приветстван с шумни възгласи от ентусиазираните зрители.

Двама мъже излязоха напред и коленичиха пред масата. Те запяха някаква песен с пискливи фалцети. Съдията Ю ги слушаше, решейки брадата си с разперени пръсти. Той вдигна ръка, но Ди не можа да види какво сочи, защото точно в този миг един малък дрипльо, който продаваше питки, се опита да се покатери на предната пейка и влезе в разправия с дебелака. Но ушите на съдията Ди вече се бяха приспособили към сценичната дикция и той разбра някои откъслеци от песента, която се чуваше въпреки караницата пред него.

Когато малкият продавач на питки офейка, съдията Ди попита Хун:

— Това пак ли са двама братя? Струва ми се, че единият обвинява другия в убийството на стария им баща.

Сержантът енергично поклати глава. По-възрастният мъж на сцената се изправи и даде да се разбере, че поставя на масата малък предмет. Съдията Ю театрално го взе между палеца и показалеца и започна да го разглежда много внимателно със смръщено лице.

— Какво е това? — попита Ди.

— Нямате ли уши? — грубо каза през рамо дебелият мъж. — Това е бадем.