Читать «Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда» онлайн - страница 9

А тази Саша Риге й се стори искрена. Нервна, прекале­но напрегната, но искрена. Тя обаче си имаше причини да е в Корфу и те не включваха участие в нечии сънища.

Сервитьорът се върна с табла, остави на масата питие­тата, купичка с едри маслини, друга - с екзотични ядки.

 Другата дама? - попита.

 Забрави нещо. Ще се върне. - Райли му подаде праз- ната си чаша. - Евхаристо*.

Опита един бадем и продължи да съзерцава морето, но отмести поглед, когато чу забързани стъпки от сандали на платформа, отекващи върху каменната настилка.

Саша отново седна, държеше кожено портфолио.

 Аз съм художничка - поде тя.

 Поздравления.

 Тези сънища ме спохождат цяла зима. Започнаха още в началото на годината. Всяка нощ. - Неспокойни сънища,

Благодаря (гр.). - Б. пр.

но тя не беше готова да сподели толкова. - Скицирах хо­рата, местата в тях - онези, които се повтарят.

Разтвори портфолиото си, избра скицата, която я бе довела до мястото, където седеше сега.

 Направих я преди няколко седмици.

Райли взе рисунката, зае се да я изучава с присвити устни.

 Добра сте. И - да, това е Корфу.

 А това сте вие.

Саша постави на масата скица на Райли в цял ръст. Беше с панталони с много джобове, туристически обувки, изно­сено кожено яке, широкопола шапка. Ръката й почиваше върху дръжката на нож в кания, пъхнат в колана й.

Докато Райли вземаше рисунката в ръце, Саша постави на масата друга.

 Тук също.

Този път я беше нарисувала до раменете как гледа пра­во напред, извила устни в усмивка.

 Какво значи това? - промърмори Райли.

 Не знам, трябва да разбера. Бях започнала да мисля, че се побърквам. Но вие сте реална и сте тук. Както и аз. Не знам за останалите.

 Какви „останали"?

 Общо сме шестима. - Саша отново зарови в портфо­лиото. - Работим заедно, пътуваме заедно.

 Аз работя сама.

 Аз също. - Тя се почувства замаяна, едновременно удовлетворена и леко възбудена. - Не познавам никой от тях. - Извади друга рисунка. - Имам отделни скици на всички и такива, на които сме повече - най-често всички заедно, като тази.

На скицата се виждаха Райли, облечена почти както на предната рисунка, и Саша, с ботуши, панталони и шапка с малка периферия - не със сандалите и разкроената рокля, които носеше сега. Още една жена, с коса, спускаща се до кръста, и трима мъже. Трима секси мъже, помисли си Рай­ли. Всички бяха застанали заедно на една пътека, сред

обрасли хълмове - изглеждаха така, сякаш позират за снимка.

 Вие бяхте... Саша, нали?

 Да. Да, аз съм Саша.

 Е, Саша, вие със сигурност знаете какви мъже да сънувате. Всички са страхотни!

 Никога не съм ги виждала преди извън сънищата ми. Но чувствам, че... ги познавам, познавам всеки един тук. И този също.

Неспособна да устои, Саша докосна с пръст фигурата, застанала до нея, изнесла единия си крак напред, с палец, пъхнат в предния джоб на износени джинси. Остри скули, тъмна коса - тя знаеше, че е с богат, наситенокафяв цвят, - нехайно подвита на врата и опираща в тениската. В ча- ровната му усмивка се четеше увереност - и някаква зага­дъчност.