Читать «Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда» онлайн - страница 11

 А когато ги намериш? Какво правиш с тях?

 И това зависи.

 Ти намираш неща. - Саша кимна, вече по-спокойна.

 Сигурно това е една от причините.

 За какво?

 Че сме тук.

 Имам си причина да съм тук.

 Но в този момент, на това място? - Саша отново по­сочи скиците. - Знам, че трябва да търсим, трябва да на­мерим...

 Ако искаш да привлечеш вниманието ми, налага се да изплюеш камъчето.

Вместо да говори, Саша извади още една рисунка. Мор­ски плаж, спокойно море, замък на хълм, всички огрени от пълна бяла луна.

А под луната блестяха три звезди.

 Не знам къде е това, но тези три звезди близо до лу­ната не съществуват. Не съм астроном, но знам, че не са там. Обаче са били. И са паднали. Виж това! - Тя извади нова скица. - И трите падат по едно и също време и оставят след себе си диря като от комета. От нас се очаква да ги открием.

Саша вдигна глава, видя, че очите на Райли се взират в нея - неопитомени, студени.

 Какво знаеш за звездите? - попита я.

 Казах ти какво знам.

С бързо движение Райли улови китката на Саша.

 Какво знаеш за Трите звезди? Коя си ти, за бога?

Макар стомахът й да се сви, Саша задържа очите си на

едно ниво с хладните очи на Райли, постара се гласът й да не трепери.

 Казах ти коя съм! Казах ти какво знам! Ти знаеш повече за тях. Знаеш какво представляват. Вече ги търсиш - затова си тук. И ме нараняваш.

 Ако играеш някаква игричка, ще пострада не само ръката ти. - Но тя я пусна.

 Не ме заплашвай! - Саша почувства, че я обзема гняв, силен и изненадващ. - Достатъчно изтърпях. Не съм мо­лила затова, не го искам. Исках само да живея спокойно, да рисувам, да ме оставят да си върша работата. После в сънищата ми взехте да се появявате ти и останалите, вие и тези проклети звезди, които не ми говорят нищо. Една от тях е тук, знам го! Знам също, че намирането й няма да е лесно. Не знам как да се бия, а ще се наложи. Кръв и битки, сънища, пълни с кръв и битки. И болка.

 Започва да става интересно.

 Ужасяващо е, искам да се отърва от всичко това! Но едва ли ще мога. Държах едната в ръката си.

Райли се наведе напред.

 Държала си една от звездите?

 В един от сънищата. - Саша обърна ръката си с длан­та нагоре, втренчи се в нея. - Държах я, държах огъня. Беше толкова красива, че ме заслепяваше. После дойде то.

 Кое „то"?

 Тъмното, лакомото, жестокото.

Внезапно й се повдигна, главата й се замая. Опита да се бори, но онова, което премина през нея, спечели.

 Тя е мрак, изпълнен с ламтеж. Желанието да има това, което иска, я поглъща изцяло. Онова, което трите луни са създали с любов, преданост и надежда - тя ще го опорочи. Изгорила е даровете си и всичко добро в себе си и е оста- нала само лудостта. Тя е готова да убие, за да ги притежа­ва: огъня, леда, водата. Ако се сдобие с тях, ще унищожи цели светове, ще унищожи всичко, за да живее тя.

Саша вдигна ръце към главата си.

 Боли!

 Често ли ти се случва?

 Правя всичко възможно да го спра.

 Сигурно затова имаш главоболие. Не можеш да се пребориш със собствената си природа. Трябва да се научиш да я контролираш и да се приспособиш. - Райли потърси с поглед сервитьора и поръча с жест. - Да пийнем по още едно.