Читать «Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда» онлайн - страница 7

Не беше помолила за определен етаж или изглед. Дос­татъчно й бе, че е предприела подобна стъпка, където и да я отведе тя. Но не беше изненадана, изобщо не беше изне­надана, когато пристъпи в стаята, едва забелязвайки мебе­лировката й, и видя прозореца, синьото небе и пясъка, който познаваше толкова добре.

Отхвърли с усмивка предложението на пиколото да й донесе лед или нещо друго. Просто отново искаше уеди­нение. Летищата, самолетът, гъмжилото от хора - сякаш все още бяха около нея.

Останала сама, тя отиде до прозореца, отвори го, зада пусне вътре прохладния пролетен ветрец с аромат на море и цветя, и огледа сцената, която бе скицирала преди някол­ко седмици и донесла с още няколко в портфолиото в ку­фара си.

Не почувства нищо освен замаяност от часовата разли­ка и умора от пътуването. И донякъде учудване, че наис­тина бе дошла толкова далеч вследствие на едно импул- сивно решение.

Отдръпна се от прозореца и се зае да разопакова багажа си, за да си върне чувството за принадлежност и ред. После просто легна на кревата и отново се унесе в сън.

Светкавици и бури, мощта на слънцето, мощта на мо­рето. Три звезди - толкова ярки и блестящи, че очите я заболяха. Когато се откъснаха от извивката на луната, облени в потоци светлина, светът се разтресе.

Кръв и битки, страх и бягство. Високо изкачване, дъл­боко гмуркане.

Любовникът от сънищата й, който обладава устата й, тялото й, кара я да изпитва непознати емоции. Толкова силни. Така много. Но на нея все не й е достатъчно. Собс­твеният й смях, почти неузнаваем, изпълнен с радост. Сълзи, родени от тъга.

В тъмнината проблесна светлина. В тъмнината тя дър­жеше огън в ръката си. Докато го вдигаше нагоре, за да го видят всички, земята потрепери, затъркаляха се камъни. Нещо я нападна яростно със зъби и нокти.

За бога, Саша, събуди се!Размърдай си задника! 

- Какво? - Тя се събуди рязко, гласът все още отекваше в главата й, сърцето й все още биеше учестено от уплахата.

Просто поредният сън, каза си тя, просто поредният, който да прибави към колекцията си.

Светлината бе омекнала и сега се стелеше като коприна над водата. Саша нямаше представа колко дълго е спала, но гласът от съня й имаше право. Време беше да се събуди.

Отстрани следите от пътуването с един душ, облече чисти дрехи. Тъй като нямаше да работи, остави косата си разпусната. Наложи си да излезе от стаята. Ще слезе долу, ще седне на терасата, ще пийне нещо. Беше се отказала от спокойствието и усамотението си и беше дошла тук.

Сега нещо или някой трябваше да дойде при нея.

Тя излезе от хотела, пое по алеята под една пергола, гъсто обвита със салкъм, който вече започваше да цъфти. Ароматът му я следваше, докато се отдалечаваше от ба­сейна с подредените около него платнени шезлонги, на­сочвайки се към каменна тераса. Керамични саксии, пре­ливащи от огненочервени и морави цветя, проблясваха на слънцето, което вече бе поело на запад, едрите листа на палмите не помръдваха.