Читать «Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда» онлайн - страница 8

Върху каменните плочи бяха пръснати маси под сенчес­ти чадъри - всичките яркобели. Тя забеляза, че само ня­колко са заети, и изпита облекчение. Ней предлагаха уеди­нение, но беше приятно тихо. Избра да седне на маса, леко отдалечена от останалите, и се упъти към нея.

Жената също седеше малко встрани. Имаше къса кафя­ва коса със златисти нишки и дълъг бретон, който се спус­каше до кехлибарените стъкла на слънчевите й очила. Беше се облегнала назад в стола - яркооранжевите й гуменки бяха подпрени на другия край на масата за двама - и отпи­ваше нещо пенливо от чаша за шампанско.

За миг проблесна светлина и сърцето на Саша трепна. Знаеше, че се е вторачила невъзпитано, но не можеше да се спре. Разбра защо, когато жената смъкна слънчевите очила на носа си и я погледна над тях.

Очи на вълчица, златисти и неопитомени.

Саша овладя желанието си да се обърне и да се върне в стаята си, където щеше да е в безопасност. Вместо това си наложи да продължи да върви, докато златистите очи я оценяваха.

 Съжалявам - поде тя.

 За какво?

 Аз... Познаваме ли се?

Жената вдигна вежди изпод дългия бретон.

 Трябва ли?

Познавам лицето ти, помисли си Саша. Виждала съм го безброй пъти.

 Може ли да седна?

Жената кимна леко, продължи да я проучва с немигащ поглед. Свали нехайно крака от стола.

 Разбира се, но ако възнамерявате да ме сваляте, аз предпочитам мъже. Само веднъж съм била с жена - в ко­лежа.

 Не, не е това. - Саша седна, помъчи се да се ориенти­ра. Преди да успее, край масата се появи сервитьор с бяло сако.

 Калиспера³ . Да ви донеса ли нещо за пиене, госпожо?

 Да, всъщност да. Ъъъ, вие какво пиете?

Жената повдигна чашата си.

 Прасковено белини⁴ .

 Звучи добре. Искате ли още едно? Ще ви почерпя.

Под гъстия си бретон веждите на жената се повдигнаха.

 Разбира се.

 Тогава две, благодаря. Аз съм Саша - каза тя, когато сервитьорът тръгна, за да изпълни поръчката.

 Райли Пуин.

 Райли* "*. - Име, което отива на лицето, помисли си Саша. - Знам как ще прозвучи, но... аз ви сънувах.

Райли огни нова глътка, усмихна се.

 Звучи така, сякаш ме сваляте. Наистина сте хубава, Саша, но...

 Не, не, имам предвид буквално. Познах ви, защото ви сънувам от месеци.

 Хммм... И какво правех?

 Не очаквам да ми повярвате. Но сънищата са причи­ната да съм тук, в Корфу. Не мога... почакайте! — Рисунки­те, досети се тя, и се надигна от мястото си.

Все пак една картина струваше колкото милион приказ­ки.

 Искам да ви покажа нещо. Ще ме изчакате ли?

Райли сви рамене, вдигна чашата си.

 Скоро ще ми донесат ново питие, така че ще съм тук още известно време.

 Пет минути - обеща Саша и се отдалечи бързо.

Докато отпиваше от питието си, Райли мислеше. Знаеше

всичко за сънищата и не би ги отхвърлила с лека ръка. В живота си беше видяла и преживяла твърде много, за да отхвърли нещо с лека ръка.