Читать «Адвокатът» онлайн - страница 183

И изведнъж всичко ме връхлетя като потоп. Телевизорът в кухнята не само приличаше на откраднатия от Сюзан; беше нейният. Чудех се как Сюзан ги е издирила в Кабо, след като никой друг не успя. Отговорът беше в чековата книжка. Джесика бе използвала в Мексико няколко самоличности, плащайки с чекове на чуждо име и крадени кредитни карти. Беше издала и още един чек на името на Сюзан. Вторият екземпляр още си стоеше в книжката. Чек за последния месечен наем в „Лас Вентанас де Кабо“.

Вероятно Джесика си е мислила, че никой не ще има време да го проследи. Вече е действала по утвърден график, създаден от нея и Суейд още веднага след бягството в Мексико. Предстояло Суейд да я върне в Щатите с нова самоличност и нов живот. Но не знаела, че Суейд е мъртва.

Джесика и Джейсън Кроу са се вмъкнали в дома на Сюзан, но не случайно. Взели чековата й книжка, кредитните карти, телевизора, малкия фотоапарат и още нещо — портативния компютър, който Сюзан използваше за работа. Подозирам, че Суейд е искала точно него и затова ги е пратила в дома на Сюзан. В замяна обещала да помогне на Джесика да отвлече Аманда.

Каквато и информация да е имало в онзи компютър, явно с нея намеците за скандал в съобщението за печата са станали толкова застрашителни, че същия ден да пратят Сюзан на посещение в ателието.

Виждам я да се задава през двора с широка усмивка и великолепна лятна рокля. Ставам. Тя ми протяга ръка и сяда отсреща. Лекичко я целувам по бузата.

— Отдавна ли чакаш? — пита тя. Намества се по-удобно.

— Само няколко минути — казвам аз.

Тя поглежда коктейла ми.

— Имам да наваксвам.

Сервитьорът идва и Сюзан посочва чашата.

— Още един такъв.

Още преди човекът да се отдалечи, лицето й изведнъж става мрачно. Трябвало да поговорим за нещо. Било сериозно и засягало двама ни.

В един миг се надявам на честност. Може би след всичко сторено Сюзан най-сетне иска да се разтовари от всички тайни на вечерта, когато умря Суейд.

Вместо това тя казва:

— Приех работа в друг град.

Поглеждам я с недоумение. За пръв път съм толкова объркан от жената, която мислех, че познавам.

— Знам, че си изненадан — казва тя. — Но размишлявах дълго. Кариерата ми тук е свършена. Някои хора никога няма да забравят какво направих.

— Какво си направила?

— Знаеш много добре. Казах ти за пистолета на Суейд. Подкрепих те в съда. И онази малка екскурзия до Кабо.

— Всички казват само добро за теб пред вестниците. Наричат те героиня.

Тя поклаща глава.

— Някои просто са принудени да го казват. Но имат дълга памет за онези, които не играят по правилата.

Така е. Политиците са най-нисшата форма на живот в този свят.

Коктейлът й пристига — текила в чаша за пунш. Тя захапва сламката.

Мисля, че чака да я попитам къде е новата работа, но си мълча. Вместо това бъркам в джоба на сакото си, вадя нещо и го слагам на масата. Малка книжка със сини пластмасови корици. Банките издават милиони такива всяка година.

Без да изпуска сламката, тя извива леко глава, поглежда настрани и изведнъж проумява.