Читать «Адвокатът» онлайн - страница 181
Стив Мартини
— Не можеш да минеш по онзи кей, без да се оплескаш — казвам аз на съдията.
Пелтро вдига ръце в знак да млъкнем и двамата.
— Тук имаме сериозен проблем — казва той. — Поне засега обвиняемият не е в състояние да продължи участието си в делото. Въпросът е докога да чакаме.
Пелтро иска да прескочим спора около доказателствата и да преминем към по-практични въпроси.
Райън най-сетне почва да проумява неизбежното. Цялото му обвинение се разпада. Пелтро не желае да държи заседателите под ключ до безкрайност и търси някакво средно решение.
— Дори да приема възраженията ви за кръвта — казва Пелтро, — какво ще кажете за пурата?
И той се обръща към Райън.
— Искаме да изследваме пурата — заявява Райън.
Още преди да довърши, разбира, че е трябвало да си мълчи.
— Тя все още си е в проклетата опаковка — отсича Пелтро. Сложил е пурата насред бюрото, та всички да я виждаме. — Наистина ли вярвате, че няма да се окаже от същата марка?
Пред такъв скептицизъм Райън няма отговор.
— Можете да изследвате пурата, но ви казвам още сега, че ако не представите крайно убедителни възражения, това ще бъде прието. — Пелтро потупва пурата пред себе си. А колкото до снимката, тя вече е част от материалите.
Аз седя срещу бюрото на съдията и се усмихвам. Ако можех, навярно бих се изкушил да грабна прословутата пура и да я изпуша.
— Разбира се — добавя Пелтро, — ако не искате да прекратя процеса по процедурни съображения.
Предлага на Райън достоен изход.
Аз се надигам на стола. Не съм очаквал това.
— А вие — обръща се съдията към мен. — На вашия клиент изобщо не му трябват непрестанните тревоги в един съдебен процес, тъй че не ми пробутвайте разни глупости за очистване на доброто му име. Ако не са променили закона след студентските ми години, не можеш да опозориш човек в гроба, а точно това го чака, ако протакате още малко.
Без да кажа нито дума, аз се облягам назад. Нещо ми подсказва, че той е прав. Ако продължим делото, мога да тормозя Райън, вероятно дори да го смачкам, но дали Джона ще доживее до края?
Утре сутрин историята ще изскочи във всички вестници — престрелката в Мексико, още една жестока битка срещу царете на наркотика. Само че ще има и местни подробности, връзка с убийството на Золанда Суейд. С обвинението на Райън е свършено и той го знае.
— Ако прекратим процеса по процедурни съображения — казва той, — това трябва да стане само поради неспособността на обвиняемия да продължи.
Райън вече е лапнал въдицата и си търси политически чадър. Така Джона не може да го съди, а за пресата има готов отговор. Не е загубил делото. Просто в светлината на някои доказателства не желае да го възобнови.
Пелтро е съгласен. Поглежда мен. Бих предпочел оправдателна присъда, но знам, че той не може да я издаде.
— Значи се споразумяхме — казва Пелтро. — Да вървим да го запишем в протокола.
34
Тази вечер чакам Сюзан в „Каса Бандини“ в стария град. Пия маргарита и слушам как мексиканският оркестър прави серенада на млада двойка в другия край на двора.
Лекарите изписаха Джона от болницата. Продължават да следят състоянието му, но смятат, че има само незначителни поражения на сърдечния мускул. Сега е при Мери и Аманда. Мъчат се да заживеят отново както преди.