Читать «Адвокатът» онлайн - страница 184

— О, боже.

По лицето й се борят болка и страх. Не повдига веднага глава, сякаш не смее да ме погледне в очите.

— Откога знаеш? — пита тя глухо, като насън.

— Намерих я тази сутрин.

Сюзан въздъхва дълбоко. Седи и ме гледа, като че се чуди какво ще направя сега.

— Исках да ти кажа — прошепва тя. — Ако знаеш само колко исках да ти кажа.

— Защо не го направи?

— Заради децата. Не можех. Щяха да ме отделят от децата. Да ме пратят на съд. И после в затвора. По-лесно бих се самоубила. — Изрича това, сякаш неведнъж й е хрумвало. — Знам какво си мислиш. Изоставих Джона в тресавището.

Това е единственото, което не мога да й простя.

— Затова се опитах да те упътя във вярна насока — казва тя. — Затова ти казах за пистолета на Суейд.

— Какво направи с него?

— Онази нощ, след като се случи… — Погледът й се замъглява. — Бях объркана и изплашена. Дори не съзнавах, че пистолетът е още в колата ми. Подкарах назад към Импириъл Бийч. Когато го видях на пода пред дясната седалка, не знаех какво да правя. Спрях в града и отидох да се разходя по кея.

После пуснала пистолета от края на вълнолома.

— Кога си записа серийния номер?

— Не съм го записвала. — Тя изглежда малко засегната от моето предположение, че в такъв миг на паника би проявила присъствие на духа. — Естествено, знаех, че има пистолет. Не очаквах да арестуват Джона. По-късно пратих един от инспекторите да провери федералните регистри за продажба на оръжие. Знаех, че ще го намери.

— Как умря тя?

— Беше нещастен случай.

— Значи ти е извадила пистолет?

Сюзан кимва и ме поглежда неуверено, пита се откъде знам това. Не съм й споменавал за навика на Суейд да държи ръка в чантата си.

— Трябва да ми повярваш — казва тя.

— Вярвам ти. Защо отиде при нея?

— Тя разполагаше с информация.

— От твоя компютър?

Сюзан кимва и в очите й бликват сълзи.

— Бях й помагала. Дадох й сведения за Дейвидсън.

Непреклонният морски пехотинец биел момчето си и Сюзан го знаела, но била безсилна да му попречи. Дори съдия от друг окръг нямало да отнеме родителските права на колега. Оставала й една надежда — Суейд.

Сюзан осигурила изключително важни сведения, които не били широко обществено достояние. Така Суейд подпомогнала бившата жена на Дейвидсън да опразни банковите му сметки и да изчезне с достатъчно средства.

— Суейд предполагаше, че си е намерила в мое лице доживотен съюзник — казва Сюзан. — Когато не пожелах да й помогна по други случаи, тя прати Джесика в дома ми. Знаеше, че няма да държа финансови сведения за Дейвидсън в службата.

— Портативният компютър — подмятам небрежно аз.

Тя кимва.

— Бях извлякла данни от съдебните архиви. Имах достъп.

Известно време просто седим. Тя дълго ме гледа и накрая пита:

— Какво ще правиш сега?

Усмихвам се за пръв път от началото на разговора.

— Вземи тая чекова книжка и си я прибери в чантата… преди някой да я открадне.

Облекчението е изписано в очите й.

— Работата е в Колорадо — казва тя.

— Сигурно ще ти хареса — отвръщам аз.

Не споменавам за себе си и тя безпогрешно разбира, че няма да я последвам.