Читать «Адвокатът» онлайн - страница 166

За успокояване на нервите Сюзан си поръчва маргарита с повечко текила.

— Да разбирам ли, че днес ще открием Аманда? — питам аз.

Сервитьорът пита дали искам нещо за пиене. Махвам с ръка. В момента чакам само отговор от Сюзан.

— Тук ли е? В града?

Сюзан кимва.

— Ще ни трябва кола.

— Това може да се уреди.

— Имам адрес. Трябва да разберем къде е.

— Как се добра до адреса?

— Не мога да ти кажа — отговаря тя.

Предполагам, че прикрива екипа си, че сигурно е използвала служебното си положение за последен път, вероятно за да пришпори някой инспектор на юг със самолета. Човекът е извадил късмет или Джесика е станала непредпазлива. Последното ме изпълва с тревога.

— Щом си успяла да я откриеш, значи и Онтаверос може — казвам аз.

— Не бива да прибързваме — отвръща тя. — Имаме само една възможност. Провалим ли се, повече няма да я видим.

Поведението й ме успокоява. За човек, който рухва от висините на служебното положение, тя се държи удивително спокойно и делово. Странно, че след всичките тия тревоги и тормоза на Райън не ме упреква за нищо. Просто действията й вече са по-умерени, не тъй дръзки. Мисля, че смята станалото за неизбежно.

— Тя вероятно няма да се върне с нас. — Сюзан има предвид Джесика. — Готов ли си да го приемеш?

— Показанията й биха ми свършили работа — казвам аз.

Наистина, Джесика може да осигури липсващото звено между Онтаверос и Суейд. Фактът, че го е познавала, че е живяла с него, би ми дал достатъчно доказателства, за да убедя Пелтро и да изградя защита.

— Нашата цел е детето — казва Сюзан. — Мисля, че е излишно да се залъгваме. Джесика няма да дойде. Тя неслучайно е тук. Укрива се.

— Укрива се заради детето.

— Да. И може да ни последва, ако отведем Аманда. Но да се мъчим да преведем и двете през емиграционните власти и митницата на аерогарата ще е голяма грешка. Ако Джесика вдигне скандал, всичко пропада.

Колкото и да не ми се харесва, Сюзан е права. Детето може някак да убедим. С възрастен човек, особено сприхав като Джесика, няма начин.

— Добре, разбрахме се.

Питието на Сюзан пристига. Тя смуква от сламката.

— Ще ни трябва някакъв документ за детето — казва тя. Паспорт или нещо със снимка. Може би Суейд им е осигурила фалшиви документи. Когато открием апартамента, една от първите ни задачи ще е да ги потърсим. Из багажа, по чекмеджетата. Ще ни трябва документ, за да се измъкнем.

Кимвам. Учудвам се колко внимателно е обмислила всичко.

— Ако стане най-лошото, ако всичко друго се провали, ще я отведем в американското консулство. Проверих. Имаме консул в града.

Сюзан отваря чантата си. Вади плик и ми го подава. Вътре има нотариално заверено копие от съдебното решение за родителските права.

— Като прибавим и моите документи на държавен служител, поне ще ги накараме да задържат детето за малко, докато всичко се изясни. Докато убедим властите да върнат Аманда в Щатите. Като открием мястото, един от нас трябва да иде до предната врата. Може би аз. На жена по-лесно ще се довери.