Читать «Адвокатът» онлайн - страница 13

Не може, защото папката съдържа поверителни полицейски сведения, защитени от закона. Ако държавен служител разгласи съдържанието на подобни документи, това е престъпление според щатските закони. Направи ли го, би изхвръкнала моментално от работа, а нищо чудно и да попадне в затвора.

— Представяш ли си — добавя тя, — че за сметка на данъкоплатците в университета се водят курсове, където наричат типове като Патерсън „политически затворници“. И разни примерни студентчета ни обясняват, че трябва да го пуснем на свобода, та пак да тормози децата.

— Конституционно право — отвръщам аз. — Стремеж към щастие.

— Не се шегувай с тия неща.

— Извинявай.

— Сега и щатският главен прокурор държи да се намеси — казва тя. — Би трябвало да е на наша страна. А вместо това настоява да проучи документите и видеозаписите на моята служба. Не за това съм се захванала с тая работа.

— Знам, правиш го, за да работиш с децата.

— Тогава защо непрекъснато трябва да си протривам коленете пред политици, дето искат да се правят на важни? Видят ли трагедия, налитат като мухи на мед и почват да кършат ръце.

— Такава ти е работата — казвам аз.

Сюзан се разсмива.

— Прав си. Хайде сега тук — казва тя и размърдва долната част на гръбнака си.

Притискам с пръсти желаната област и започвам да я разтривам.

— Нали знаеш, има и други професии.

— Не.

Сюзан млъква, но извръща глава — знак, че темата е изчерпана.

Размазвам крема по тясната вдлъбнатина на гръбнака й малко над долнището на бикините. Светлокафявата кожа е гладка като сатен.

— Хубав бански — казвам аз.

— Харесва ли ти?

— Аха…

— Трябваше да си купя нов — казва тя. — Два от старите изчезнаха при онази история.

Сюзан намеква за обира в дома й през миналия февруари.

— Сигурно са били хлапета — казва тя. — Кой друг ще отмъкне фино бельо и два бански костюма?

— Някой сладострастен крадец, който си пада по дамското облекло — отвръщам аз.

— Да не ти е клиент? — пита тя.

— Ще поразпитам.

Тя се разсмива.

Покрай бельото неизвестният злодей отмъкна телевизора, портативния компютър, на който работеше Сюзан, още малко електроника и кредитните карти. Все още се борим със застрахователната компания и попълваме купища документи, макар че в знак на независимост Сюзан настоя лично да поеме въпроса с кредитните карти. Казах й, че има късмет. Понякога ти задигат не само вещите, а и самоличността. После цял живот се влачиш по съдилищата да обясняваш, че документите са твои, но нямаш нищо общо с глобите за превишена скорост или неправилно паркиране.

— От два-три дни искам да поговорим — казвам аз.

— За какво?

— Имам проблем. Може би ще успееш да ми помогнеш.

С удивителна сръчност, без да поглежда или да помръдва върху шезлонга, тя плъзва ръка по бедрото ми и лекичко почва да драска с нокти нагоре към крачола на гащетата.

— Не е това — казвам аз.

— Жалко.

— Свързано е с работата.

— Сигурен ли си?

Тя плъзва връхчетата на пръстите си под плата и лекичко драсва с дългите, изящни нокти по вътрешната страна на бедрото ми.

— Да. Макар че, ако продължаваш по този начин, ще ми създадеш нарастващ проблем в съвсем друго отношение.