Читать «Адвокатът» онлайн - страница 11

Изпускам една чаша в мивката. За щастие водата я спасява от счупване. Сега не ми е до съдовете. Вперил съм поглед в Сюзан. Тя има атлетична фигура, сякаш отлята от най-фина стомана и покрита с бронзов загар; изящни дълги крака без грам тлъстина. За премахване на излишните килограми посещава с монашеско усърдие фитнес клуба почти всеки ден. Макар да е пределно женствена, Сюзан Маккей умее да трупа мускули като професионален културист. Понякога си я представям как ме спасява на плажа от някой бияч, докато онзи се мъчи да ми ритне пясък в лицето.

Висока е, само с четири-пет сантиметра по-ниска от мен, има лебедова шия, високи скули и черна коса, подстригана безмилостно късо и сресана на път отляво, както правят някои фотомодели.

На собствен гръб узнах, че въпреки кротката фамилия Маккей тя притежава огнен латиноамерикански темперамент. Името и двете дъщери са единственото й наследство от тринайсет години брак. Не си сменила фамилията заради децата.

По баща се нарича Монтоя. Родена е в Сан Диего. Родът й е тук от толкова поколения, че вече не ги брои. Според родовите легенди някога един далечен прадядо получил земи по тия места от испанския крал.

Сюзан плъзва поглед над документите и ме засича как я зяпам през прозореца. Махва ми да изляза.

С жест отвръщам: След малко.

Белите й зъби проблясват за миг в заразителна усмивка.

Чувам как децата се кикотят в басейна. Свалям кърпата от рамото си, слагам я до поставката за сушене на съдове и тръгвам към хола, откъдето една остъклена врата води право към дворчето. Когато я отварям, сякаш някой надува до дупка децибелите на плискането и детския смях.

— Татко, идваш ли?

Сара е опряла лакти върху ръба на басейна, мократа й коса блести, а по луничките около носа й се стичат капки.

— Не. Първо ще ми намаже гърба — казва Сюзан. Тя вече сваля облегалката на шезлонга и се преобръща по корем.

— После ще дойдеш ли да поплуваш? — упорства Сара. — Моооля ти се!

— След малко — обещавам аз. — Вие си поиграйте, а аз имам да свърша нещо за Сюзан.

— Недей да се преструваш, че ти тежи.

Сюзан ми праща лукава усмивка и разкопчава горнището на банския. Придържа го с една ръка, докато лежи по корем.

Златистият тен на фигурата й е наследствен само отчасти. Намираме се в благодатните ширини над тропиците, съвсем близо до вечното слънце.

Сядам на ръба на шезлонга до коленете й, изстисквам малко крем върху дланите си и го затоплям с триене. После започвам да я мажа по раменете и гърба.

— Ммм. — Тя се размърдва чувствено и притиска тяло в меката тапицерия на шезлонга. — Вече си мислех, че никога няма да излезеш. Дошла съм да поиграем, а ти се криеш в къщата.

— Исках да свърша с чиниите.

— Чиниите могат да почакат. Сега си имаш друго задължение до вечерта.