Читать «Адвокатът» онлайн - страница 14
Стив Мартини
Тя отдръпва ръка.
— Сухар.
— Наистина се нуждая от помощта ти.
— Опитах се.
— Няма ли да станеш сериозна за малко?
— С удоволствие.
Тя започва да се обръща със затворени очи и по влажните й устни се разлива сладострастна усмивка. Притискам я надолу и продължавам масажа. Тя се предава.
— Трябва ми информация за един случай, по който работя. Може би познаваш човека.
— Добре де, кой е? — пита разочаровано тя.
— Чувала ли си някога за жена на име Золанда Суейд?
При това име мускулите по гърба й се напрягат и тя надига глава от възглавницата на шезлонга. Сега ме гледа втренчено, доколкото е възможно от тази позиция, а аз продължавам да размазвам хлъзгавия бял крем по кръста й. Изстисквам още малко върху дланта си и изчаквам да се затопли. Сюзан ме гледа мълчаливо.
— Как успя да се сблъскаш със Суейд? — пита накрая тя.
— Значи я познаваш?
— Да — казва Сюзан. — За съжаление.
Тя отново отпуска глава на възглавницата.
— Мислех, че може да сте се срещали. Нали разбираш, при твоята работа и нейните занимания…
— Занимания ли? — Сюзан е заинтересувана, но го прикрива. — Какви по-точно?
— Отвличане на деца.
Настава дълго мълчание. Усещам как тялото й трепва от лека въздишка.
— Да. Коронният номер на Золанда.
— Наричаш я на малко име. Май се познавате по-добре, отколкото предполагах.
— Градът е малък — казва тя.
— Срещали ли сте се?
— О, да — отговаря Сюзан. — Може дори да се каже, че някога бяхме приятелки. Но това беше преди милион години.
— Приятелки?
— Ммм…
— Разкажи ми.
— Какво има за разказване? Беше отдавна.
Позволявам на пръстите си да хлътнат под ластичето на банския към твърдите, заоблени полукълба. Сюзан въздъхва дълбоко.
— Малко си се зачервила по раменете — казвам аз.
— А да ми видиш лицето… Ако продължаваш така, ще трябва да пратим децата в къщата.
— Разкажи ми за Суейд.
— Не ти препоръчвам да си имаш работа с нея — казва Сюзан. — Защо питаш?
— Имам клиент. Той пък си има проблем.
— Чакай да позная. Детето му ли е изчезнало?
— Внучката — уточнявам аз.
— Това е нещо ново. Обикновено жертвите са бащи, получили родителските права.
— Значи си виждала и други подобни случаи?
— О, да.
— Откъде я познаваш? По служба ли?
— Не само. Знаем се от… сигурно има десет години. Посещавах в университета курсове за ранното развитие на детето. Една вечер тя дойде да изнесе лекция.
Когато ръката ми спира, Сюзан усеща, че ме е заинтригувала.
— Закрила на децата — добавя тя. — Светът е малък. Движехме се в едни и същи кръгове.
Аз отново раздвижвам пръсти.
— Какво друго знаеш за нея?
— Чух, че е имала тежък брак. Много отдавна, още преди да пристигне в града.
— Половината ми познати могат да се похвалят със същото — казвам аз.
— Не — възразява Сюзан. — Имам предвид
