Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 31

— Ето ви го анализа — каза той. — Първо, няма начин да се копае този Хикс-минерал, без да се разчуе. Второ, когато наистина се разчуе, всички тези бъдещи кандидат-миньори ще се юрнат право към купа Лупус. Трето, или търговците ще се превърнат в пирати, или янците ще станат бандити. Четвърто, ще падне голямо клане на онези, които налитат към златните полета. Отворете скоча, полковник.

Махони подаде бутилката на Императора.

— Пето, кървавата баня ще ме принуди да изпратя Гвардията… за да пазя звездните пътища отворени и прочие дрън-дрън. Шесто, това ще се изтълкува в смисъл, че Вечният император нарушава святата си дума и потиска една религия. На, пий.

— Шесто… не, това го казах. Седмо, преди да се е разчуло за откритието, звезден куп Лупус трябва да се окаже под пълния контрол на една особа. Между другото, на този ваш Теодомир Колебливия колко му остава?

— Изглежда, е прехвърлил стотака, шефе — отвърна Махони. — Главният му наследник се казва Матиас. Около трийсетгодишен. Смята, че религията и политиката не бива да се смесват. Неженен. Живее аскетично. Смята, че вярата на Таламеин е свята.

— Леле мале! — промърмори Императорът.

— Смята, че вярата на Таламеин е за необятността — малко ми е трудно да произнеса тази дума, — затова си е събрал обкръжение от младежи. Прекарват си времето в разни мъжки спортове — лов, пост, уединение, такива неща.

— Хм. — Императорът отново потъна в дълбок размисъл.

— Какъв е проблемът, шефе?

— Не мога да си спомня до седмото ли стигнах, или до осмото?

— Осмото, мисля. Може ли бутилката?

— Императорската особа е с предимство — отсече Императорът и удари още една глътка, преди да подаде шишето на Махони.

— Осмо, държим купът да е под едноличния контрол на една особа, но да е човек, който е… склонен към разум. Което значи, че ще ме слуша, без да се налага да пращам Гвардията. Девето, тези яничари са невъзможни. Няма начин да държа под контрол сган от духовници-главорези.

— Искате да кажете, че държите стария Тео да се качи на върха?

— Ни най-малко. Искам да спечели някой от неговата страна.

— Кой по-точно?

Императорът сви рамене.

— На кой му пука, по дяволите! Вие избирате победителя, полковник.

Махони усети как изведнъж изтрезнява.

— Явно тази операция трябва да е под прикритие, нали?

— Гениален сте, полковник. Разбира се, че не искам да видят как ръката на Императора се вре в суверенната политика на един звезден куп.

Махони преглътна сарказма.

— Това означава „Богомолка“.

— Между другото — каза Императорът, след като ловко измъкна скоча измежду краката на Махони — кой е екипът, който донесе мострите?

— Тринайсети екип, сър. Командва го лейтенант Стен.

— Стен ли?

— Справял се е с няколко трудни задачи, които му възлагахме в миналото, сър.

— Дай му пет-шест медала или нещо друго — каза Императорът.

— Нещо друго? — повтори Махони.

— Някакво решение, полковник? — попита Императорът. — Преди да сме се натряскали здраво… коя група на „Богомолка“ смятате да използвате?

Махони взе бутилката и я довърши. Странно, но когато пиеше или се ядосаше, започваше да говори с някогашния си ирландски акцент.