Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 7

Демонът потръпна и склопи очи, щом новият разум го овладя. Ако не беше така залисан с промяната си след победата, едва ли щеше да се покори така лесно на подтика да освободи душата, и ако не беше така объркан, новото съзнание едва ли щеше да успее да наложи господството си. Умът, завладял демона, остави в резерв малко субстанция в стъкленицата и той я задуши отново. Част от субстанцията трябваше да остане отделена от демона, като своеобразна котва срещу настойчивата демонска похот и апетит. Дори с тази котва надделяването над демонския нрав щеше да е въпрос на непрекъсната борба.

Като се взря през нечовешките очи, новосъздаденото същество отново огледа преградите и вместо да ги унищожи, изрече древно сааурско заклинание и ги укрепи. Съществото можеше само да си представи гнева на Тугор, когато следващият пратеник се взривеше в огнена агония при опита си да премине в този свят. Препятствието нямаше да задържи проникването на демоните вечно, но все пак щеше да осигури ценно време на това ново същество.

Присвило нокти, а после и ръце, които изведнъж му се сториха прекалено дълги, създанието се зачуди за третата раса, налягала мъртва по пода. Съюзник ли беше тя, или противник на пантатийците и на сааурците?

Съществото се отказа от тези засега безсмислени разсъждения. Щом новият разсъдък, получен от демона и пленената душа, се сля в едно, познанието се разгърна и то усети, че поне един-два безмозъчни демона се скитат безцелно из тези каменни зали и галерии. Разбра, че тъкмо преградите бяха опазили малкия демон, яхнал главатаря през разлома, както и че главатарят е зашеметен, лишен от разум и доведен до животинско състояние, колкото и да беше могъщ. Но съществото, което доскоро бе демон, разбра също така, че рано или късно, когато витаещите тук демони се нахранят и натрупат сила и лукавство, ще се върне и разумът им. А с разума — и паметта, и с нея нуждата да се върнат в тази пещера и да разрушат преградите, за да отворят пътя.

Първо, съществото трябваше да издири и убие тези демони, за да не се случи това. След което следваше друго издирване. „Джатък“, тихо каза съществото. Синът на последния владетел на Сааур в света на Шила щеше да властва тук над останките от последната войска на Сааур, а то имаше да му казва много неща. Сливането продължаваше, демонското естество бе обуздано и след това преля в другото съзнание. Бащата на Шаду — който сега служеше на Джатък — овладя лъжовното тяло и тръгна към един от тунелите. Умът на Ханам, последния от велемъдрите на Сааур, беше намерил начин да надхитри смъртта и измяната и сега щеше да намери последните от своя народ, за да ги предупреди за великата заблуда, която щеше да обрече поредния свят на унищожение, ако не успееха да я спрат.

1.

Крондор

Ерик даде знак.

Бойците наклякаха малко под позицията му долу в дерето и загледаха как им сочи къде да застане всеки от тях. Алфред, вече неговият първи ефрейтор, махна с ръка от другия край на редицата и Ерик кимна. Всеки си знаеше задачата.