Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 5

Няколко демона се обърнаха и побягнаха от залата, останалите нападаха по камъните, оставяйки се на милостта на Тугор. Той се задоволи с вече убития, изгълта бързо кръвта и жизнената му енергия и захвърли празната обвивка.

— Върви — каза Тугор на главатаря. — Разломът е в далечните хълмове на изток. Пазачите му ще ти кажат какво трябва да узнаеш преди да се върнеш… стига да можеш. Върни се и ще те възнаградя.

Главатарят бързо напусна залата. Малкият демон се поколеба и го последва, без да обръща внимание на парещата болка в гърба. С повече храна и отдих крилете щяха да зараснат. На излизане от двореца на два пъти го предизвикаха други демони, тласкани от глада. Уби ги бързо. Изпитите им жизнени енергии поуспокоиха болката в крилете и в ума му оживяха нови мисли и идеи. И изведнъж той разбра защо е тръгнал след главатаря, пратен да отвори наново разлома.

Гласът, който някога идваше от мускалчето, което носеше на шията си, но който вече обитаваше главата му, каза:

— Ще издържим, после ще укрепнем, а после — ще направим каквото трябва.

Малкият демон забърза към мястото на разлома — пролуката между световете, през която бяха избягали остатъците от пълчищата на Сааур. Беше научил някои неща и знаеше, че някакъв съюзник беше предал демоните, че този портал е трябвало да остане отворен, но се е затворил. На два пъти го бяха отваряли насила, но той отново бързо се затваряше, защото онези, от другата страна, използваха противозаклинания. Поне десетина могъщи демони бяха загинали от ръцете на Тугор заради неспособността на войската да премине.

Главатарят стигна до мястото на портала. Придружаваха го десетина демони. Малкият демон вървеше след тях, уж че ги придружава.

Мястото на разлома беше невзрачно — голямо петно разкаляна земя с изпотъпкана от преминалите хиляди сааурски коне и ездачи трева — и от жените и децата им също, разбира се. Тревата около разлома беше пожълтяла, дори почерняла от стъпките на демоните, но тук-там се мяркаха зелени петна. Ако разломът останеше затворен, дори и тези нищожни извори на жизнена енергия щяха да бъдат погълнати. Малкият демон присви очи и видя странното усукване в увисналата във въздуха енергия — много трудно за забелязване, освен ако не го потърсиш специално.

Онова, което сааурците и много други смъртни раси наричаха „магия“, всъщност си беше само извличане на жизнени енергии за демоните и някои от тях можеше да загинат при отварянето на разлома. Ако не отстраняха преградите от другата страна, щеше да е невъзможно да задържат разлома отворен за повече от няколко секунди и много демони щяха да умрат, за да се постигнат макар и две-три такива преминавания. Никой демон не отдаваше живота си доброволно — не им беше в природата, — но всички се бояха от Тугор и Маарг и таяха надежда, че други ще заплатят скъпата цена, докато те самите ще оцелеят за придобивките.

Главатарят заповяда:

— Отворете пътя!

Демоните знаеха, че някои ще умрат при опита, но накрая разтвориха умовете си и пуснаха енергиите да потекат. Малкият демон се взря във въздуха и забеляза потрепващия блясък на отвора. Главатарят се присви за скок през краткотрайната пролука.