Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 6

Докато се хвърляше, съпроводен от писъците на падащите наоколо демони, демончето се метна на гърба му. Изненадан, главатарят изрева стъписано и гневно, после започна да пропада в разлома.

Озоваха се в някаква огромна тъмна пещера и демончето захапа с всички сили точно под черепа на главатаря, там, където се съединяваше с врата, най-слабото място. Енергията се вля в него, а гневът на главатаря се превърна в ужас и болка. Той заподскача из тъмното, като се мъчеше отчаяно да смъкне убиеца от гърба си. Демончето захапа още по-злобно. Главатарят се хвърли назад, за да го премаже в стената, но грамадните му криле му попречиха.

Главатарят рухна на колене й малкият демон разбра, че печели. Енергията преля в него и той почувства, че всеки момент може буквално да се пръсне от нея; и преди беше пирувал до изнемога с надвитите, но никога не бе поглъщал такава колосална енергия в едно пиршество. Вече бе станал по-силен от този, когото изяждаше. Краката му, по-дълги и по-мускулести, отколкото бяха само допреди миг, стъпиха върху твърдия камък и той надигна смаляващата се жертва — тя скимтеше немощно и последните й струи жизнена сила се изцеждаха.

Скоро всичко свърши и победилият демон се изправи, замаян от притока на сила. Никаква храна от плът или плод, никакви халби с ейл или регали с вино не можеха да доведат същество от неговия вид до това състояние. Той съжали, че няма някое от сааурските огледала, защото съзнаваше, че е пораснал поне с една глава над онова, което бе само допреди мигове. А на гърба си усети как крилете, което щяха да го понесат в небето, започват отново да растат.

Но отново усети как чуждите мисли нахлуха в ума му. „Наблюдавай и бъди нащрек!“

Извърна се и се огледа в тъмнината.

Подът беше отрупан с тела на смъртни същества. Видя както сааурци, така и от онези, които наричаха пантатийци, и някакво същество от трети вид, непознато за него, по-дребно от сааурците и по-голямо от пантатийците. Нищо не бе останало от жизнените им енергии, затова той бързо ги заряза.

„Катинарите“ още си стояха на мястото, преградите, причинили смъртта на онези демони, които се бяха опитали да проникнат без чужда помощ. Той ги огледа грижливо и разбра, че пратените преди него демони са могли лесно да ги премахнат.

Колкото до валящите се из залата безжизнени тела, те му подсказаха, че е било приложено велико чародейство, за да се попречи на идвалите тук демони да разрушат преградите. След това се зачуди какво ли е сполетяло събратята му, защото ако бяха унищожени в тази битка, все щеше да се задържи някаква остатъчна енергия. А такава не долови.

Изтощен от битката, но и замаян от новата си жизнена сила, демонът понечи да свали първия катинар, но чуждият глас промълви: „Почакай!“

Демонът се поколеба, а после посегна към малката стъкленица, която носеше на шията си. И без да помисли за последствията, придобилият нова мощ демон я отвори и затворената вътре душа излетя на свобода. Ала вместо да отлети и да се слее с великия дух на своите предци, душата премина в демона.