Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 600

— Не виждам друг офицер. Ти ли си началникът тук?

— За момента — да — отвърна Даш.

— Тогава заповядай на хората си да спрат стрелбата.

Даш го направи и кешийците се оттеглиха без щети към фронтовата си линия.

— Прати херолд при кешийския предводител — каза Пъг. — Кажи му, че искам да се срещна с командира на тая армия в двора на принца до час.

— В двореца? — вдигна вежди Даш.

— Да. Когато дойде, отворете портата и го пуснете.

— А ако не дойде?

Пъг се обърна, посочи Накор и Миранда при вишката и каза:

— Ще дойде, иначе ще му унищожа армията.

— Но какво да му кажа? — попита Даш.

— Кажи му, че войната приключи.

Пребледнелият и изнемощял Патрик стоеше пред трона си. Генерал Ашам ибин Ал-тък влезе бойко в тронната зала, обкръжен от стража и слуги, и се поклони.

— Тук съм, ваше височество.

— Не съм искал тази среща — каза Патрик.

Пъг пристъпи напред и заяви:

— Аз я поисках.

— А вие сте? — попита генералът.

— Аз съм Пъг.

Генералът повдигна вежди.

— А, магьосникът от Звезден пристан.

— Същият.

— И защо ме повика?

— За да ти кажа да си вземеш армията и да се прибираш вкъщи.

— Ако смяташ, че с тая сценка пред портата ще ме накараш да… — почна генералът.

Притича един гвардеец и докладва:

— Ваше височество, избухна битка!

— Аз съм под мирен флаг! — заяви генералът.

Патрик попита гвардееца:

— Къде е битката?

— Пред стената! Конница от север и от юг нападна кешийците.

— Генерале, тези части в момента не са под моя команда — каза Патрик. — Явно са дошли да освободят Крондор и не знаят за примирието. Свободен сте да се върнете при хората си.

Генералът се поклони и се обърна да напусне, но Пъг каза:

— Не!

— Какво? — попитаха едновременно и принцът, и генералът.

Пъг заяви:

— Това ще приключи веднага!

След което изчезна.

Накор, който стоеше в ъгъла до Миранда, каза:

— За уморен човек като него се справя добре, нали?

— Да — съгласи се Миранда с усмивка.

Пъг се появи в самия център на бойното поле и видя, че фургоните на обоза горят в тила на кешийския фронт и че конен ескадрон напада по крайбрежния път от север.

Издигна се на сто стъпки над бойното поле, плесна с ръце и гръмотевичен тътен разтърси онези долу; някои ездачи, които се оказаха точно под него, изпопадаха от седлата си.

Мъжете вдигнаха очи и видяха, че един човек се носи във въздуха. И от този човек изригна ярка мълния — златно сияние, по-ярко от самото слънце. Гласът му стигна до всеки един; все едно че стоеше до тях:

— Това да спре веднага!

И с махване на ръката изпрати сила през въздуха — вълна, която видимо го изкриви. Вълната порази конете, събори ги и още конници нападаха на земята.

Всички побягнаха.

Джими гледаше прадядо си високо във въздуха.

Гласът на Пъг прокънтя отново:

— Това да спре веднага.

След което Пъг изчезна.

Накор каза:

— Е, поне ги накара да спрат боя за малко.

Тримата седяха в опразнената зала в двореца, след като принцът се беше оттеглил, а кешийският генерал се бе върнал при армията си.

— Ще ги накарам да спрат завинаги — каза Пъг.

— Иначе? — попита Миранда.

— Втръснали са ми убийствата — каза Пъг. — Втръснала ми е разрухата. Но повече от всичко друго ми омръзна тази безумна глупост, която виждам навсякъде. — Пъг мислеше за загубите от войната, които бе преживял, от приятеля от детинството си Роланд и лорд Боррик до Оуен Грейлок, човек, когото не познаваше добре, но който му бе допаднал от зимата, прекарана в Даркмоор. — Твърде много добри мъже. И твърде много невинни. Не може да продължава така. Ако потрябва… Не знам, но ако потрябва да вдигна стена между двете армии, ще го направя.