Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 4

Всички бяха на колене, с чела, опрени в каменните плочи, освен безименния демон, все още скрит зад колоната. Той видя как Тугор вдигна лице срещу зейналата пустота. От зева в стената дойде глас, изпълнен с гняв и гибел.

— Пътя намерихте ли?

— Намерихме го, Превелики! — отвърна Тугор. — Пратихме двама от нашите главатари през разлома към Мидкемия.

— Какво донасят те? — запита строго отвъдният глас и безименният демон долови в него нотка на още нещо освен гняв и власт. Нотка на отчаяние, може би.

— Донку и Джакан не донасят — отвърна Тугор. — Не знаем нищо. Смятаме, че не са могли да удържат портала.

— Други пратете тогаз! — заповяда Маарг, Властелинът на Петия кръг. — Не ще премина, докато пътят не е чист. На този свят не сте оставили нищо, което да мога да изям. Когато отново отворя пътя, ще премина и ако не е останало нищо за поглъщане, ще изям сърцето ти, Тугор! — Звукът от засмукания от залата въздух секна, щом разломът между световете се затвори. Гласът на Маарг увисна в празното, потръпването изчезна и стената отново стана като преди.

Тугор се изправи и закрещя от ярост и безсилие. Останалите се занадигаха бавно — не беше подходящият момент да привличат вниманието на втория по могъщество в расата си. Прочут беше Тугор с навика да смъква глави от раменете на ония, за които помисли, че стават твърде могъщи, за да не се появи съперник, който да оспори властта му. Дори се шепнеше, че Тугор трупа сили за деня, в който ще може да предизвика Маарг за върховенство над расата.

Тугор се обърна и рече:

— Кой е следващият?

Без сам да съзнава защо, безименният демон се надигна и пристъпи.

— Ще отида аз, господарю.

Ликът на Тугор — конски череп, увенчан с големи рога — остана почти безизразен, но доколкото бе възможно да изрази нещо, то беше удивление.

— Кой си ти, малък глупчо?

— Все още нямам име, господарю — каза безименният.

Тугор направи два широки разкрача, избута от пътя си неколцина от първите си главатари и се извиси над демончето.

— Пратих главатари, които не успяха да се върнат. Защо мислиш, че ти ще успееш там, където те не можаха?

— Защото съм боязлив и ще се крия и следя, господарю — кротко отвърна безименният. — Ще събирам сведения, ще се крия, ще тая силата си, докато мога отново да отворя портала от другата страна.

Тугор помълча малко сякаш обмисляше, а после замахна, удари демончето и то отпрати чак до отсрещната стена на залата. Демонът имаше малки крилца, все още неукрепнали достатъчно, за да лети с тях, и те като че ли се прекършиха от сблъсъка с каменната стена.

— Това беше заради самонадеяността ти — каза Тугор с гняв, почти достигащ гибелния праг.

— Ще пратя теб — изръмжа той на следващия по могъщество главатар, после рязко се обърна, сграбчи един друг, разкъса гърлото му и кресна: — А това е за всички вас затова, че не проявихте капка кураж!