Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 588

На самия трон седеше стар воин, все още силен, въпреки възрастта си. Посребрената му коса бе подстригана късо, макар че беше оставил в средата дълъг кичур, обичаен за хората, избрали да служат на тъмни сили. А по бузите му ясно се открояваха ритуални белези.

Той изгледа с тревога натрапниците и каза:

— Един от вас трябва да е магьосникът Пъг.

Пъг пристъпи напред и каза:

— Аз съм Пъг.

— Бях предупреден, че рано или късно ще ме обезпокоиш.

— Ти си генерал Фадавах — каза Пъг.

— Крал Фадавах! — изръмжа мъжът с гняв, който не можа да скрие страха му.

— Точно твоята претенция за тази титла е в основата на дискусията ни — намеси се Накор.

Очите на Фадавах се извърнаха към Томас:

— А този кой е?

— Аз съм Томас — каза Томас. — Бойният вожд на Елвандар.

Съществото отляво на Фадавах се усмихна. Чертите му бяха жестоки и зли, макар и смайващо красиви, и два пъти по-ужасни тъкмо заради красотата: високо чело, обкръжено със златни къдрици и прав, царствен нос. Устните бяха пълни, чувствени, а очите — светлосини. Тялото му бе мощно, с големи мускули, и макар да стоеше неподвижно, от него се излъчваше смъртна опасност.

А после заговори и залата се изпълни с отчаяние при всяка изречена дума.

— Валхеру! — Съществото пристъпи напред и каза: — Стойте настрана, ваше величество.

Фадавах се надигна и пристъпи зад другия, който следеше сцената мълчаливо.

Съществото пристъпи пред Томас и смехът му прогърмя.

— Отдавна жадувам да срещна някой от Драконовата орда.

И изведнъж замахна с голия си юмрук и удари щита на Томас. Томас отхвърча назад през залата и десетките, стояли неподвижно до този момент стражи, наскачаха.

Миранда реагира преди Накор или Пъг. Завъртя се в пълен кръг, изпънала длан надолу и изрече магическа дума: от дланта й излетя диамант от енергия, изсвистя във въздуха и се удари в стената зад един от воините. Рикошира от стената, удари друг воин по гърба и го преряза на две като тънък нож, прерязващ масло. Магическото острие полетя из залата и Миранда извика на Томас:

— Залегни!

Без да обръща внимание на гибелното енергийно оръжие на Миранда, Пъг се обърна с лице към чудовището. Направи само едно движение с двете длани, като монах, влязъл в бой с голи ръце. Но вместо да нанесе удар ги вдигна пред гърдите си и изрева една дума. От двете му длани излетя кълбо от енергия, невидимо, но цепещо въздуха като хиляда юмрука. Крилатото същество беше буквално надигнато и натресено в трона. Фадавах и мъжът със сребърния нашийник отскочиха пъргаво назад, за да не ги ударят крилата му.

Накор изтича напред, сякаш се готвеше за атака, но вместо да удари с тоягата, спря пред странното създание и попита:

— Какво си ти?

Съществото стана, изсмя се и леко го бутна настрана, все едно че Накор бе нещо твърде дребно, за да заслужава внимание.

— Аз съм Онзи, който бе призован!

— Кой си ти? — повтори Накор, седнал на пода.

Красивото лице се наведе на няколко пръста от Накор и рече: