Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 580

— Ако изгубя съзнание, кажи им, че съм напуснал разгневен.

Добра се до стената, подпря се на нея и Даш забеляза колко му е трудно да се държи прав, въпреки силния войник, който го придържаше. Все пак Патрик намери достатъчно сила, за да извика:

— Тук съм, псета на Кеш. Кажете какво искате!

Вестителят едва прикри изненадата си от това, че вижда принца на Крондор на стената. Явно беше повярвал, че отровителят е успял.

— Преблагородни принце! — отвърна той. — Моят… господар заповядва да отворите портите и да се оттеглите. Той ще осигури ескорт за вас и свитата ви до държавната граница.

— Малко под Саладор — прошепна Даш.

Патрик извика:

— Границите на моята държава! Аз стоя на стената на града-престолнина на Западните владения!

— Тези земи принадлежат на Древния Кеш, и сега се връщат.

Даш прошепна:

— Знам, че само печелим време, но какво ни пука? — Патрик си пое дъх, кимна и извика:

— Тогава елате и да ви видим! Отхвърляме претенцията ви и презираме твоя господар.

Херолдът отвърна:

— Не постъпвайте прибързано, благородни принце. Моят господар е милостив. Той ще направи предложението си три пъти. Довечера по залез се връщаме да чуем втория ви отговор. Ако откажете отново, ще дойдем за последен път утре призори. И това ще е последното. — Вестителят обърна коня си и го пришпори.

Патрик едва се държеше на крака, подкрепян от войника.

— Много смело от ваша страна, благородни принце — каза Даш без нотка сарказъм и погледна войника: — Отведи го в двореца и го сложи да си почине.

След това се обърна към Маки:

— Смъкни хората от стената и ги нахрани. Остави няколко да наблюдават, макар че кешийците сигурно ще си спазят думата и няма да нападнат до утре сутринта. — Седна и изведнъж се почувства уморен до костите. — Поне знаем вече кога ще нападнат шпионите им в града. — Вдигна очи към стария сержант: — Ще се опитат да отворят портата през нощта.

Драконът бързо се понесе в небето. Слънцето се издигаше над източните хълмове. Мистичната енергия по брега беше за тях като карта, която следваха. Уменията на Томас, унаследеното от расата на валхеру, им позволяваше да яздят на гърба на Риана, без да падат.

— Знаете ли… — заговори високо Накор, за да надмогне шума на вятъра; беше седнал зад Миранда на драконовия врат. — Макар да е машина за смърт, този спектакъл е предназначен да ни подмами към някакъв сблъсък.

Пъг, който седеше зад Томас, каза:

— За това и аз се сетих.

— Там — извика Томас и посочи надолу и вляво.

Под тях се простираше бреговата линия, обърната на югоизток ивица от Квесторско око до Илит. Заливът на Илит беше пълен с кораби, повечето от които вдигаха трескаво котва и бързаха да напуснат пристанището.

— На ония капитани долу не им е харесало това, което видяха снощи, и бързат да хванат утринния отлив — каза Накор.

— Риана — каза Томас, — спусни се надолу.

И посочи източната порта на града, пред която беше издигната огромна сграда. Тъкмо тази сграда беше източникът на енергията, която беше потекла по брега и захранила злата магия, оживила мъртъвците.