Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 581

Щом драконът се сниши, обърканите въоръжени мъже се разбягаха.

— Пуснете ме пръв — каза Томас.

Пъг го спря:

— Да не проливаме кръв преди да се е наложило.

— Ще се наложи — каза Миранда.

— Но дотогава… — Пъг посочи към земята малко преди Риана да я докосне. Всички забелязаха нещо като вълна, като от развълнувана от хвърлен камък застояла вода, от която земята трепереше. Чу се глух тътен и във въздуха се надигна прах, следващ посоката на бързо разширяващия се кръг. Докато кацнат, кръгът вече беше достатъчно голям, за да обхване дракона. Почвата под краката им беше неподвижна.

Но там, където удареше вълната на разширяващия се кръг, земята сякаш се разтърсваше, защото всеки приближаващ се войник, който се озовеше на ръба й, падаше и след това биваше безмилостно подхвърлен няколко пъти във въздуха.

Само най-храбрите от нашествениците останаха да се опълчат на дракона и неговите ездачи.

И тогава Риана изрева и ушите им запищяха, от устата й към небесата изригна пламък и останалите войници също побягнаха. Никой разумен човек нямаше да се противопостави на един огромен златен дракон.

След като четиримата слязоха, Миранда каза:

— Благодаря. Това ще ни поспечели време.

— Няма нищо — отвърна Риана. И се обърна към Томас: — Когато опасността отмине, ще си отида, но дотогава, ако се наложи, ме извикай. Ще съм наблизо. — Издигна се в небето и с мощен плясък на крилете се понесе на север и изчезна.

Томас решително закрачи към сградата. Пъг, Миранда и Накор го последваха.

След като драконът отлетя, някои от по-храбрите воини близо до градската порта затичаха да спрат четиримата. Томас свали щита от гърба си с едно движение, толкова плавно и естествено, че на Пъг му се стори направо невъзможно. Никой смъртен мъж не можеше да повтори това. Мечът му изсвистя от ножницата преди първият воин да е приближил.

Мъжът беше едър и носеше грамаден меч в двете си ръце. Засили се срещу Томас и нададе нечленоразделен боен вик, но Томас невъзмутимо продължи да крачи напред. Мъжът нанесе убийствен удар от горе на долу и щитът на Томас леко се отклони така, че острието се плъзна по повърхността му. От сблъсъка изхвърчаха искри, но върху щита не остана дори резка. Томас замахна лекичко, сякаш отпъждаше муха от рамото си, и мъжът умря преди да падне на земята.

Двамата зад него се поколебаха. Единият изкрещя и нападна, но другият се уплаши, обърна се и побягна. Тоя, дето нападна, умря като първия, а Томас отново изглеждаше, сякаш отпъжда от себе си досадни твари, а не се бие със закалени от битки воини.

Томас стигна до сградата — огромна, от черни камъни и с дървени фасади. Беше се проснала сред околността като грозно черно петно; нищо красиво за окото или хармонично нямаше в нея. И вонеше на зло.

Томас пристъпи към широката дървена врата и спря. Замахна с десния си юмрук и удари с все сила по дясното крило. Вратата се пръсна навътре все едно че беше без панти.

Щом влязоха, Накор погледна пръснатите железни панти и каза:

— Впечатляващо.

— Напомни ми никога да не го докарвам до лудост — каза Миранда.