Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 555

— Новините, които носи Субаи, са много тревожни — каза той.

Калис сведе очи.

— Знам. Имам чувството, че ще е разумно да се върна в Кралството и отново да служа.

Томас сложи ръка на рамото на сина си.

— Ти даде своя дял. Мисля, че аз трябва да се върна в Кралството.

Калис погледна баща си.

— Но ти каза, че…

— Знам. Но ако тази заплаха се окаже онова, което двамата с теб знаем, че може да е, тогава ако не се справим с нея сега, при Илит, някой ден ще трябва да се справим с нея, само че тогава ще се сражаваме тук.

— Това е същата лудост, която унищожи моето село отвъд морето — промълви Елия. — Те са неизмеримо зли. С черни души и нямат сърца. — Погледна към играещите си синове. — Само някакво чудо изпрати Миранда да ни спаси. Бяха избили всички други деца в селото.

— Чакам мъдростта на Акайла за това, но мисля, че трябва да отлетя до Острова на чародея и да се посъветвам и с Пъг — каза Томас.

— След като демонът беше унищожен, мислех, че вече ще е въпрос между хора — каза Калис.

Томас поклати глава.

— Ако разбирам и една десета от това, което ми се каза, никога няма да бъде въпрос само между хора. Винаги ще има много по-велики сили зад тези хора, и всеки път между тези сили ще трябва да се налага равновесие.

Стана.

— Ще се видим ли на вечеря?

— Ще вечерям с Елия и момчетата — отвърна му Калис.

Томас се усмихна.

— Ще кажа на майка ти.

Продължи безцелно през Елвандар, неговия дом през по-голямата част от живота му, и както се случваше всеки ден, изпита искрена възхита, че му е било позволено да живее тук. И да имаше по-красиво място в сътворението, не можеше да си го представи. Отчасти това го бе накарало да положи онази клетва — винаги да бъде тук и да го брани, защото не можеше да си представи света без Елвандар.

Продължи да обикаля и в един момент видя, че краката му са го върнали на поляната на съзерцанието. Акайла се беше изправил след медитацията и закрачи към него. Лицето му беше помръкнало от грижа. Томас се изненада, защото водачът на елдарите рядко разкриваше мислите си толкова небрежно.

— Видя ли нещо? — попита Томас.

Акайла се обърна към Татар и другия елф и каза:

— Благодаря, че ме напътихте. — Хвана Томас за лакътя и добави: — Походи с мен, приятелю.

Поведе Томас през една тиха част на леса, към края на вътрешния кръг на Елвандар. И когато се увери, че са съвсем сами, каза:

— Нещо тъмно все още се таи в Крондор. — Погледна Томас. — Но и нещо възхитително. Не мога да го обясня, но някаква древна сила на доброто е на път да се завърне. Може би самата вселена се опитва да се поправи.

Акайла беше главатар на елдарите, древно разклонение елфи, стоящи най-близо до расата на валхеру. Томас беше привикнал да цени съвета му. Прозренията му бяха несравнимо дълбоки.