Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 544

Известно време виждаха част от крайбрежната отбрана, докато продължаваха на север, след като пътят за Квесторско око завиваше на северозапад. Когато стигнаха пътя от Квесторско око за Ястребово гнездо, се натъкнаха на още признаци за тъмни сили.

Северният хребет над пътя беше укрепен, а южният беше осеян с вонящи трупове. По самото било бяха набити дървени кръстове с приковани пленници. На лицата на всички се беше изписал ужас, показващ, че са издъхнали от рани, а не от слънцето и разпъването. Гърлата на повечето бяха прерязани, но някои бяха с изтръгнати сърца и гърдите им зееха кървави.

И мъртвите не бяха само мъже. Сред тази отвратителна гледка се мяркаха тела на убити жени и деца.

Двама от хората му умряха час след това, когато някакви ужасни на вид мъже с белези по бузите и сякаш обладани от нечовешка сила и решителност нападнаха лагера на Субаи. От сведенията, които беше чел за армията на Изумрудената кралица, той знаеше, че тези мъже най-вероятно са Безсмъртни. Първоначално почетна стража на владетеля на Ланада, те бяха обикновени войници, превърнати в зли създания с помощта на тъмни ритуали и упойващи отвари. Изумрудената кралица беше придала на тази сган още по-извратен облик, използвайки по един от тях всяка нощ в мъртвешки ритуал, за да продължи вечната си младост.

Смяташе се, че Фадавах се е отървал от тях, но ето че явно се появяваха по подстъпите към Ябон.

Следващата седмица ги преследваха и загинаха още двама, с което на Субаи му остана да заповяда на двамата си последни спътници да поемат на изток и да се доберат до Лориел, който все още се държеше от Кралството. Надяваше се, че са се измъкнали от преследващите ги воини.

Беше останал сам с надеждата, че един човек ще се промъкне по-лесно там, където двама ще бъдат забелязани.

В продължение на седмица се бе промъквал покрай патрули и лагери и всеки път, щом видеше поредния вражески отряд, увереността му, че Кралството има шанс да си върне Ябон, помръкваше. Теорията, че на Фадавах е останало само едно ядро от двайсет — двайсет и пет хиляди войници, беше погрешна. Предвид силите, дебаркирали при Сарт, и сметките колко е било нужно, за да се вземе Ла Мут, Субаи вече беше сигурен, че Фадавах разполага с поне трийсет и пет хиляди войници под своя команда.

Субаи разбираше, че ако това е така и ако Кеш продължи с пробивите по южната граница, задържайки там големи войскови части, Грейлок няма да разполага с достатъчно бойци, за да съкруши Фадавах. Връщането на Илит можеше и да е възможно, но цената щеше да е ужасна.

Не беше успял да се добере до Ябон. Градът беше обсаден и нямаше начин да приближи достатъчно, за да се опита да се промъкне. Беше обмислял дали да не опита към Тир-сог, но се озова зад вражеската линия и разбра, че ще е най-добре да удари към Небесното езеро, после покрай северния връх на Сиви кули надолу към лесовете на елфите.