Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 542

— Събери ми багажа и изведи коня ми от конюшнята!

Грабна един празен пергамент и седна на писалището, като изблъска писаря от стола му.

Не можеше да заповяда нищо на рицар-маршала на Крондор, но можеше да му изпрати съвет. Много изразителен „съвет“.

Така че написа:

Донесенията сочат, че има голяма вероятност за силна офанзива срещу Крондор от Кеш, с удар по стария път на мината Дорджин. Настоявам да пратите всички части, които можете да отделите, на юг по най-бързия начин.

Джеймс, граф Венкар.

Взе парче восък, нагря го и удари отгоре пръстена-печат.

Писарят, когото бе избутал, седеше и го гледаше втрещено. Джими се обърна към него и попита:

— Как се казваш?

— Хърбърт, сър. Хърбърт от Ръдърууд.

— Ела с мен.

Писарят се огледа слисано, но другите ординарци и чиновници в помещението мълчаха.

Минаха покрай Дуко, който все още гледаше през прозореца стягащите се за поход части, и Джими отведе мъжа до пристанището, където чакаше на котва кралски кораб.

Тръгна бързо по скърцащия трап и когато се качи на палубата, извика:

— Капитане!

— Да, сър! — отвърна му глас от мостика.

— Заповед! Откарай този човек на север.

Писарят стоеше на стълбата зад него. Джими посегна назад, сграбчи го за предницата на туниката и го бутна на палубата.

— Хърбърт, вземи това съобщение. Отплаваш на север, намираш армията ни и го връчваш на лорд Грейлок или капитан фон Даркмоор. Ясно?

Писарят се беше опулил и не можеше да проговори, а само кимна.

— Капитане, откарай този човек при лорд Грейлок. Той е някъде на юг от Квесторско око!

— Слушам, сър! — отзова се капитанът, обърна се и извика: — Вдигайте платната!

Джими остави стъписания Хърбърт на палубата и затича през градчето. Надяваше се, че снаряжението му вече е готово. Нямаше търпение да тръгне миг по-скоро и да стигне в Крондор. Брат му беше в Крондор и ако Грейлок не успееше да отведе частите си на юг навреме, всичко, което оставаше между Даш и погрома бяха няколко дворцови стражи, шепа градско опълчение и една още недовъзстановена крепостна стена.

Ерик извика:

— Удари пробива!

Катапултите от двете страни сипеха камъни и бали горящо сено. Свистяха огромни стрели на балисти, мъже падаха с писъци и гинеха.

Битката кипеше от призори предния ден, а нощта направи сцената адска. Врагът се бе окопал зад висока стена, над която бяха наредени платформите на бойните машини. Хиляди бяха загинали в строежа на това укрепление и мъртвите бяха оставени извън стената, непогребани. Вонята се носеше на мили пред първия ред ровове. Рововете бяха пълни с вода, над която бяха излели масло. Маслото беше запалено и хвърляше черна пелена по терена.

Граф Ричард се беше оттеглил на отбранителна позиция и се бе съгласил, че единственият подход е прекият. Ерик беше ръководил строителството на няколко масивни дървени моста, които трябваше да бъдат изтъркаляни по дървени трупи, изсечени от близката гора. Първата група ровове беше трудна за преодоляване, заради стрелбата с лъкове горе от стената, но бойците успяха да ги прехвърлят и припряно захвърляха пръст върху маслото, потушавайки огъня.