Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 540

— Ще я оправим — каза Накор. — Веднага щом се добера до Пъг.

Стигнаха до кейовете и само след няколко минути една от лодките на Ру ги откара до един от най-бързите му кораби.

— Какво ще правиш, ако Пъг не е на Острова на чародея?

— Не се безпокой. Гатис ще ми го намери.

Накор се качи по въжената стълба, а Ру извика:

— Капитане! Вдигай платната и го откарай където ти каже!

— Ама господин Ейвъри! — викна капитанът. — Разтоварили сме едва наполовина.

— Имате ли продоволствие за две седмици по море?

— Имаме, сър.

— Значи вдигай платната.

— Слушам, сър — отвърна капитанът.

По палубата се разтичаха мъже, а Ру нареди на гребците да го върнат на брега. Когато стигна пристана, видя, че платната на кораба вече се изпъват, и пожела лек път на Накор. С попътни ветрове щеше да стигне Острова на чародея до седмица или дори по-малко. А като знаеше „номерата“ на Накор, не се и съмняваше, че такива ще има.

Не можеше да се отърси от чувството, че каквото и да ставаше в Крондор, то далеч надминава по сериозност всичките му планове за богатство и власт. Играта, която предстоеше да се развърне, не беше по силите дори на най-богатия човек в Западните владения и това го плашеше. Реши тази вечер да освободи работниците рано и да се върне в имението си. Там Карли надзираваше възстановителните работи и той изпитваше непреодолимо желание да прекара нощта с жена си и децата.

Джими чете докладите, докато очите му не се насълзиха. Стана и заяви:

— Трябва да изляза малко на въздух.

— Разбирам — каза Дуко. — Четеш от съмване.

Вещината на Дуко в писмената кралска реч се подобряваше и той вече можеше да чете заедно с Джими или да разбира, ако някой друг чете на глас, но съобщенията, които пристигаха, ставаха все по-важни и той искаше да е сигурен, че не греши.

Ефектът от това занимание беше двоен: първо, Джими в момента не можеше да види на повече от две стъпки пред себе си и, второ, той самият започваше все по-ясно да разбира стратегическото положение по южната граница на Кралството.

Кеш имаше план. Джими не беше сигурен какъв точно е този план, но беше почти убеден, че Кралството ще трябва да ангажира големи сили на две места — в Края на сушата и близо до Шамата на изток. Понякога имаше чувството, че е почти на път да предугади следващата стъпка на Кеш, но някак си просто не можеше да съчетае всичко в ума си.

От улицата долетя на галоп вестоносец, дръпна юздите на плувналия в пяна кон и извика:

— Сър! Съобщение от Шамата!

Джими слезе от стълбището и взе пакета. Занесе го вътре и Дуко каза учудено:

— Много бързо. Прочети го.

Джими прочете писмото и възкликна:

— Богове! Един от патрулите ни е забелязал бързо движеща се кешийска колона през прохода Тахупсет.

— Какво означава това? — попита Дуко.

— Проклет да съм, ако знам — каза Джими. Махна на един от ординарците в стаята да донесе карта и я разгъна пред херцога. — Проходът преминава от западното крайбрежие на Морето на сънищата. Част е от стария кервански път от Шамата до Ландрет.

— Но защо кешийците ще заплашват Ландрет, след като в Шамата имаме гарнизон, който може да ги удари отзад?