Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 517

Беше оставил четирима от хората си високо в хълмовете и сега се спускаше с петия по стръмните склонове, за да видят какви са тези шумове. Конете си бяха оставили високо горе и не се притесняваха, че ще ги открият, освен ако не се натъкнеха случайно на някой пост — но при този пресечен терен тук едва ли имаше някакъв пост. Двамата стъпваха много бавно, за да не разместят камъните и да не се затъркалят с тях в пропастта.

Имаше достатъчно дървета, за които да се хващат, но теренът беше убийствено коварен.

Стигнаха до ръба на една стръмна канара и погледнаха към пътя на петдесет стъпки надолу. Субаи извади изпод куртката си тънко руло пергамент и малка кутийка с няколко пръчици за писане и грижливо нарисува това, което виждаше, като добави няколко бележки. После каза на спътника си:

— Огледай добре всичко долу.

Цял час наблюдаваха как събраните от Кралството робски тълпи копаят окопи пряко на пътя, по който трябваше да премине армията на Грейлок. Вдигаха се и валове, но за разлика от земния насип на юг, тези тук бяха съоръжения от камък и желязо. Недалече от предния край на укреплението бяха вдигнали ковачница и адските й пламъци мятаха червеникава светлина над стотиците окаяни, трудещи се за нашественика. Обикаляха стражи и плющяха с камшици, за да не дават миг отдих на изнурените от непосилния труд работници.

До слуха им стигна и стържене на триони и двамата видяха, че недалече от брега е вдигната и дъскорезница. По пътя яздеха конници, волски коли бавно се тътреха към строежа.

Взе да се стъмва и Субаи каза:

— Трябва да се връщаме горе, иначе нощта ще ни заклещи тук.

Стана, но щом направи една стъпка, спътникът му възкликна:

— Капитане, виж!

Субаи погледна и изруга. По протежение на пътя, докъдето му стигаше погледът, ярко светеха други светлини — още и още ковачници, факли и още всевъзможни признаци, които подсказваха само един, смразяващ факт. Кралството нямаше да спечели тази война по начина, по който я водеше. Той закрачи нагоре по склона. Призори трябваше да започне дългото, много дълго донесение за Грейлок. А след това трябваше с всички сили да препусне за Ябон, преди да е паднал. Ла Мут, Зюн и Илит вече бяха в ръцете на врага и Субаи разбираше, че кралят и принцът на Крондор още не си дават сметка колко близо са до това да изгубят провинция Ябон завинаги.

А паднеше ли Ябон, щеше да е само въпрос на време преди нашествениците отново да се обърнат на юг и да се опитат да си върнат Крондор. И целия Запад.

19.

Решения

Вятърът метеше пясъка по брега.

Слънцето се издигаше. Пъг крачеше ръка за ръка с Миранда. Бяха вървели така и си бяха говорили цяла нощ, и почти се бяха разбрали по няколко жизненоважни въпроса, стоящи пред тях.