Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 516

— В сравнение с предишните ни войни с Кеш това все още е „недоразумение“. Разбираемо е защо Патрик не е склонен да го разширява — каза Джими. — Точно сега ми липсват идеи, милорд. — Стана. — Ако ме извините, бих искал да се поразходя и да си проветря малко главата. Иначе току-виж съм заспал на масата ви.

— Сънят лекува — каза Дуко. — Ако имаш нужда да дремнеш, няма да кажа „не“. Видях белезите, дето ти ги е оставил кешиецът.

— Ако наистина изпитам нужда след разходката, милорд, ще поспя малко преди вечерята.

Дуко му махна и Джими излезе. Ханът, превърнат в щаб, гъмжеше от чиновници, запретнали ръкави да се справят с многобройните изисквания на командването. Досмеша го като си помисли как чиновничеството се налага над много по-безгрижната организация, позната на отвъдморските наемници. Един капитан в Новиндус трябваше да се грижи за организацията колкото един барон — за не повече от неколкостотин души. Генерал като Дуко едва ли разполагаше с повече от няколко хиляди под своя команда. Сега изведнъж тези неорганизирани наемни мечове бяха принудени да се държат като редовна армия. Джими си помисли, че не един чиновник ще си изкара подуто око или счупена глава от някой ядосан войник от Новиндус преди кампанията да свърши.

„Ако изобщо някога свърши“ — каза си той с тъга и излезе от сградата да поразгледа по-добре порт Викор.

Във вечерния въздух отекваше плясък на камшици. Субаи позна звука отдалече. Достатъчно често го беше чувал като дете в хълмовете край Дърбин.

Дядо му беше служил в почти легендарните части на Имперските кешийски водачи, най-добрите съгледвачи и следотърсачи в империята. Беше научил внука си на всяка хитрина и умение, на които беше способен, и когато роботърговците нахлуваха в селата за момчета и момичета, които да отведат като роби, Субаи беше използвал тези умения, за да се крие.

А после един ден — след поредния набег — се беше върнал и бе намерил цялото си семейство мъртво. Телата на баща му и дядо му лежаха насечени на парчета, а майка му и сестра му ги нямаше. Така и не беше намерил онези, които ги бяха отвлекли, а Дърбин беше много по-гибелно място дори от близките хълмове. Той се качи скришом на един кораб за Крондор и не го намериха през цялото пътуване.

Всичко му беше непознато, но все пак се добра някак до едно село извън града и там постъпи като слуга при едно семейство — хранеха го и обличаха срещу работа. Щом стана на шестнайсет, се върна в Крондор и се записа в армията на принца и на двайсет и пет вече беше станал водач на Първопроходците. Но и сега, десет години по-късно, още помнеше звука на робовладелския бич, плющящ във въздуха.

Когато стигнаха района източно от Квесторско око, с него все още имаше петима от Първопроходците. Двама вече се бяха отправили на юг, за да отнесат сведенията на маршал Грейлок. Нямаше укрепления като онези по средата между Сарт и Квесторско око. Имаше две наблюдателни кули с конници, готови да отнесат вестта, когато кралските сили достигнат до определен пункт в марша си на север. Субаи ги беше показал подробно на картите и най-добрият подход на Ерик щеше да е да ги завземе преди да са успели да пратят предупреждение. Субаи имаше вяра на фон Даркмоор и знаеше, че неговите Пурпурни орли ще завземат бързо тези позиции.