Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 444

— Затова значи Грейлок вече е на предната линия — каза Джими.

— Да — отвърна Арута. — Ще ви дам подробности преди да заминете, но утре до обед искам да сте хванали пътя на запад.

— Това никак не ми харесва.

Накор се ухили.

— Показа го достатъчно ясно.

— Хайде стига — намеси се Даш. — Трябва да си вземем нещата.

Когато младежите понечиха да излязат, Арута ги спря:

— Джими, Даш.

— Да? — попита Даш.

— Много ви обичам и двамата.

Джими се поколеба за миг, после се върна, прегърна баща си и прошепна в ухото му:

— Не проявявай глупав героизъм.

— Не трябваше ли аз да ви кажа това? — попита Арута.

Даш също го прегърна.

— Знаеш, че няма полза.

— Останете живи, и двамата — прошепна Арута.

— Ти също — каза Джими.

Братята излязоха и Арута се обърна към Доминик.

— Какво има да ни каже ишапийския храм, брате?

Доминик, човек вече на близо осемдесет години, но на външност на не повече от двайсет и пет, заради изцеляващата магия на Камъка на живота, рече:

— Много неща, милорд. Може ли да седна?

Арута покани и двамата и Доминик заговори:

— Беше необходимо известно убеждаване, но съм живо доказателство за твърденията си. Освен това бях с най-голямо върховенство в Запада и словата ми имаха известна тежест.

— И вашето предупреждение спаси библиотеката ви при Сарт.

— Честно казано, това не беше съвсем пророческо.

— Какво имате предвид? — попита Арута.

— Не мисля, че нарушавам обет, като разкрия, че дядо ви бе този, който ни предупреди да се подготвим да я преместим, когато се случиха някои неща.

— Нима? — каза Арута.

На лицето на Доминик се изписа смут.

— Но това, което продължава да ми е странно, е, че когато той пристигна в Сарт, за да ме намери и отведе в Сетанон, преди сблъсъка ни с демона, той като че ли не помнеше, че е изпращал предупреждението.

— Може и да не е — каза Накор.

— Защо? — попита Арута.

— Защото може би все още не е бил изпратил предупреждението.

— Пътуване във времето? — възкликна Доминик.

Накор сви рамене.

— Възможно е. Правил го е и преди.

Арута кимна.

— Да, възможно е. Имам чувството, че във всичко това има много повече, отколкото дядо или ти сте ми разправяли.

— Вярно — каза Накор. — Но е само за твое добро.

Арута се засмя.

— Говориш точно като мен, когато говоря на децата си. — Обърна се към Доминик. — Е, храмът на Ишап ще подкрепи ли усилията на Накор?

— Да — заяви Доминик, — макар че малко се съмняват в ефекта. Но разбират необходимостта.

— Аз също се съмнявам — каза Накор, — но започнах храма на Арч-Индар.

— Ти си най-удивителният човек, когото познавам — рече Арута. — Я ми обясни пак каква точно е целта на твоя орден?

— Да възстанови култа към Богинята на доброто, както вече ти казах.

— Цяло чудо си — каза сухо Арута.

— Нали? Но ми се струва, че малкият ми храм няма да е това, което трябва да бъде, докато не намерим истинския глава на ордена.

— Мислех, че ти си върховният жрец на Арч-Индар — каза Арута.