Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 11

„Всичко, всичко трябва да се направи“, каза си Ерик и осъзна, че мрачното му настроение се дължи повече на глада, отколкото на неспособността на Алфред да избегне засадата на хадатците. После се усмихна. Щом планинците от северен Ябон бяха успели толкова бързо да прехвърлят рида, беше много добре, че ще са на страната на Кралството. И още по-добре, че щяха да са под негова команда.

Погледна към лагера и реши, че Грейлок все ще успее да утеши покрусения барон на Тир-Сог.

Войниците застанаха мирно — на подиума се появи принцът на Крондор.

Ру стрелна с очи Ерик и прошепна:

— Добра работа.

Ерик поклати глава, за да му даде знак да мълчи, а Ру се ухили. Принц Патрик, владетелят на Крондор поздрави строения в двореца гарнизон. До Ерик стоеше Калис, капитанът на принцовите гвардейци, известни като Пурпурните орли.

Ерик леко премести тежестта си, поуморен от стойката. Оцелелите от последната експедиция до далечните земи на Новиндус бяха предложени за награди за храброст. Той не беше сигурен какво включва цялата тази досадна церемония, но знаеше, че би предпочел да се върне към обичайните си занимания.

Беше се върнал от планинските учения с очакването, че бързо ще бъде свикан съвет, но Калис го бе уведомил, че след връщането на принца при крал Боррик е насрочена церемония. Щели да се връчват награди. Освен това Ерик не знаеше нищо повече. Той погледна надясно и забеляза, че капитан Калис също гори от нетърпение цялата тази суетня да свърши час по-скоро. Реналдо, един от оцелелите, се обърна и ги погледна. Двамата войници бяха ходили с Калис при пантатийските змиежреци. Реналдо изпъчи гърди, когато принцът на Крондор го удостои с наградата — Белия шнур за храброст, който щеше да се пришие на ръкава на куртката му, за да го отличи като мъж, проявил изключителна смелост за краля и отечеството.

Ру беше отплавал с един от най-големите си кораби към Новиндус, за да върне войниците на Кралството. Ерик и другарите му бяха отпочинали и изцерили раните си по пътя за дома. Капитанът им, онзи загадъчен мъж, за когото се говореше, че е наполовина елф, почти напълно се бе възстановил от пораженията, които щяха да убият всеки човек. Двамата негови спътници, Праджи и Вая, бяха загинали от магическия гръм, който бе улучил Калис, беше го подпалил и бе обгорил половината му тяло. И въпреки всичко по него не се виждаше и най-малък белег — само плътта по лицето и врата му се открояваше с малко по-бледия си цвят, отколкото останалата, добила бронзов тен от слънцето кожа. Ерик се зачуди дали изобщо някога ще разбере цялата истина за човека, под чиято команда служеше.

И докато мислеше за тази загадка, погледна към друг от приятелите си през последните няколко години — стария комарджия Накор. Той стоеше по-настрана от удостояваните с почести и наблюдаваше церемонията с насмешлива усмивка. До него пък стоеше Шо Пи, бившият монах, който сега се смяташе за ученик на Накор. Последния месец двамата гостуваха в двореца по покана на самия херцог на Крондор и Накор не проявяваше особена охота да се връща към обичайния си занаят — да ужилва нищо неподозиращите в игралните домове.