Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 10

— Акий, син на Бандър.

Ерик кимна.

— Трябва да поговорим.

— Протестирам, капитане! — заяви баронът.

— За какво, милорд? — каза Грейлок.

— Протестирам срещу тази необявена акция. Казаха ни да играем ролята на нашественици и да очакваме съпротива от местното опълчение и специални части от Крондор и градчето Егли. Нищо не беше казано за нощна атака. Ако знаехме, щяхме да се подготвим!

Ерик погледна Оуен и той му даде знак да си строява дружината и да си ходят, за да успокои развълнувания барон на Тир-Сог. Ерик махна на Акий да тръгне с него и му заговори:

— Кажете на хората си да си приберат вещите и да потърсят ефрейтора ми — един гаден главорез, казва се Алфред. Кажете му, че утре ще тръгнете с нас за Крондор.

— Баронът ще одобри ли? — попита Акий.

— Сигурно не — отвърна Ерик. — Но и никой няма да го пита. Аз съм човекът на принца на Крондор.

Хадатският планинец мръдна рамене и кимна на другарите си.

— Освободете ги ония.

— Кои? — попита Ерик.

Акий се усмихна.

— Пленихме неколцина от онези, които пратихте на юг, сержант. Допускам, че вашият „гаден главорез“ е сред тях.

Умората и напрежението на Ерик надделяха над обикновено спокойния му нрав. Той изруга тихо и изръмжа:

— Ако е сред тях, ще съжалява.

Акий сви рамене, обърна се към другарите си и каза:

— Да идем да видим.

Ерик се обърна към друг от дружината си, войник на име Шейн.

— Всички да се строят в южния край на лагера.

Шейн кимна и закрещя заповеди.

Ерик излезе с хадатеца извън лагера на барона и видя двама бойци да пазят ефрейтор Алфред и неколцина от най-добрите му хора.

— Какво стана? — попита Ерик.

Алфред въздъхна и се изправи.

— Добри са, сержанте. — Посочи рида над тях. — Сигурно са тръгнали на секундата след като са ни чули, щото бяхме ей на оня рид и бих заложил всичко, което имам, че не е възможно да са се изкачили от лагера, да са прехвърлили рида, да са залегнали и да ни скочат отзад, докато слизахме. — Алфред поклати глава. — Докато ги чуем, вече ни бяха пленили.

Ерик се обърна към Акий.

— Ще трябва да ми кажеш как го направихте.

Акий само сви рамене.

Ерик заговори на Алфред.

— Тези планинци идват с нас. Заведи ги в лагера и да се връщаме в Крондор.

Алфред се усмихна, забравил за конското, което сигурно щеше да получи от Ерик, щом се върнеха в гарнизона, и каза:

— Най-после топло ядене.

Ерик беше принуден да се съгласи — това щеше да е добре дошло. Маневрите продължаваха вече цяла седмица, хранеха се със студените си походни дажби и всички бяха уморени и гладни.

— Действай — сухо каза той.

Останал сам в тъмното, се замисли над огромния залог в надвисналата война и сигурно за стотен път се зачуди дали упражнения като това ще подготвят в достатъчна степен мъжете на Кралството за предстоящото.

Изтласка безпокойството от мислите си с признанието, че сигурно нищо няма да ги подготви напълно, но нима имаха избор? Помисли, че Калис, рицар-маршалът на принц Патрик, Уилям, както и други командири действат сега из тези планини и водят същите упражнения; в края на седмицата щяха да се съберат на военен съвет, за да преценят какво още трябва да се направи.