Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 13
Реймънд Фийст
В частния кабинет на принца — всъщност малка зала — чакаха други мъже, сред които лорд Джеймс, херцог на Крондор, и Джедоу Шати, другият сержант в дружината на Калис. Ерик очакваше, че Джедоу скоро ще бъде повишен в старши сержант, за да замести Боби. Масата беше отрупана с щедри блюда със сирене, меса, плодове, хляб и зеленчуци. Очакваха ги също така ейл, вино и охладени кани с плодови сокове.
— Разполагайте се — прикани ги принцът на Крондор, след като свали церемониалната корона и мантия и ги подаде на чакащите пажове. Калис си взе ябълка и я захапа, докато останалите се настаняваха около масата.
Ерик махна на Ру и той дойде при него.
— Как завари работите у дома? — попита го Ерик.
— Децата са… удивителни — отвърна Ру. — За няколко месеца толкова са пораснали, че едва ги познах. — Лицето му помръкна замислено. — Докато ме нямаше, търговията ми е вървяла съвсем прилично, макар и не толкова добре, колкото очаквах. Джейкъб Истърбрук ми е отнел три сделки, докато отсъствах. Една транзакция ми е струвала цяло малко състояние.
— Мислех, че сте приятели — каза Ерик и си взе резен хляб и сирене.
— Може да се каже и така — отвърна Ру. Помисли дали да му сподели за връзката си със Силвия Истърбрук, но се отказа, след като Ерик явно имаше доста тесногръда представа за семейство и клетви за вярност. — „Приятелско съперничество“ ще е по-точно. Той държи здраво търговията с Кеш и не изглежда склонен да отстъпи дори малка част от нея.
Калис се приближи до тях и каза:
— Ру, би ли ме извинил за малко?
Рупърт кимна, отвърна: „Разбира се, капитане“ и отиде на масата, за да се възползва от щедрата гощавка.
Калис изчака, докато останат насаме и чак тогава промълви:
— Ерик, маршал Уилям успя ли да поговори с теб?
Ерик поклати глава.
— Не, капитане. Бях зает с връщането на нещата в ритъм с Джедоу… след като Боби вече го няма… — Сви рамене.
— Разбирам. — Калис се обърна, махна на рицар-маршала и той дойде при тях. Калис погледна Ерик. — Имаш избор.
Уилям, нисък строен мъж, за когото Ерик знаеше, че е един от най-добрите ездачи и майстори със сабята в Кралството въпреки напредналата си възраст, рече:
— Двамата с Калис си говорихме за вас, младежо. Положението сега е… такова, че разполагаме с повече възможности, отколкото с хора с нужния талант.