Читать «Пиратът» онлайн - страница 7

— Добре ли припечелваш с този занаят, а? — Кейт наблюдаваше как нападателят й пристъпи бавно, приклекна и затършува из нещата й, като ръцете му постепенно се придвижваха към мястото, където лежеше портфейла.

— Затваряй си устата! Дяволите да те вземат, няма ли да млъкнеш най-сетне?

Внезапно дребосъкът забеляза портфейла и припряно посегна да го вземе. Кейт изчака до последния миг, след което силно го ритна по ръката, в която проблясваше металното острие.

— А-а!

Изгубвайки равновесие, крадецът изпусна ножа и се присви на земята подобно на малко подплашено раче. Кейт пристъпи още една стъпка и го ритна повторно, този път по едно доста по-болезнено място.

— Дяволите да те вземат, тъпа идиотка такава! Наистина си абсолютно откачена! — Мъжът се претърколи встрани, присвил се на две, изправи се на крака, като се олюляваше и отстъпи бавно назад. Неспокойно движещите му се на всички страни очички се спряха за миг върху някакъв обект зад нея, след което той изруга ядно, обърна се и побягна.

— Значи само за толкова ти стигна куража, а? — провикна се след него Кейт, застанала гордо с ръце на кръста. — Бягаш като последен страхливец! Напомняш ми на бившия ми съпруг, подъл дребосък такъв!

Нападателят й обаче вече отдавна се бе отдалечил и като продължаваше да мърмори ядосано, Кейт приклекна и започна да събира разпиляното сред чакъла съдържание на чантата. Задачата не бе никак лесна, защото пръстите й все още трепереха от преживяното напрежение.

— По същия начин ли раздавахте ритници и на бившия си съпруг? — чу зад гърба си плътен и насмешлив мъжки глас.

Младата жена застина за миг с отворена уста, след което скочи на крака и със светкавична скорост се обърна назад. Видя някакъв мъж, облегнал се небрежно на входа, откъдето започваше алеята. Бе невероятно едър и широкоплещест, почти два метра висок, строен и мускулест. Огрян от ярките лъчи на слънцето сред дълбоките сенки наоколо, той се стори на Кейт далеч по-страшен от дребното човече, което я бе нападнало преди малко, макар и с нож в ръка. Тъмата, иронична усмивка, сред която зъбите му проблясваха доста страшничко, в никакъв случай не можеше да й подейства успокояващо.

Много по-тревожен от заплашителния вид на непознатия обаче бе фактът, че той и се струваше странно познат, без да може да си спомни откъде. Бе сигурна, че никога преди не бе го срещала — в противен случай едва ли щеше да забрави тези студено просветващи със стоманен блясък очи.

— Кой сте вие? Да не би да сте съучастник на онова дребно нищожество?

В мига, в който зададе този въпрос, Кейт осъзна, че човекът пред нея едва ли си изкарваше препитанието чрез пладнешки нападения над нищо неподозиращи туристи. Ако се занимаваше с престъпления, то без съмнение те бяха от доста по-сериозно естество — може би обираше бижутерийни магазини или пък бе шеф на някоя местна мафия. Преди двеста години сигурно щеше да се подвизава като капитан на пиратски кораб.

— Онова дребно нищожество си няма никакви приятели, за съучастници да не говорим.