Читать «Пиратът» онлайн

— Не, не! Категорично не! По никакъв начин не можете да ме накарате да се кача на този самолет! Няма да помръдна оттук!

Катрин Инскип изпъна решително гръб в стола, на който седеше и отправи яден поглед към двете жени от другата страна на масата. Зад нея стъклата на прозорците на чакалнята се разтресоха от грохота на набиращия скорост по пистата самолет, който само след миг вече се бе издигнал високо в облачното небе над Сиатъл.

— Подобни неща са дори наказуеми! Та това си е чиста проба насилствено принуждаване! Нямате право да го вършите!

— По-добре запази драматичните си изказвания за своята следваща книга, Кейт. След петнадесет минути вече ще си се качила на самолета. — При тези думи, Маргарет Лийк — както винаги с невъзмутимо изражение на лице и с безупречни маниери, хвърли поглед към скъпия, елегантно изработен в черно и златно, часовник на китката си. Гласът й прозвуча спокойно и авторитетно. В продължение на не малко години се бе занимавала с корпоративен бизнес и все още успяваше да наложи своето мнение при оспорвани дискусии, стига случаят да го изискваше.

— Със Сара обсъдихме подробно въпроса и стигнахме до единодушното заключение, че се нуждаеш от почивка. На същото мнение е и личният ти лекар. Даже твоят агент приветства идеята като изключително добра, а знаеш, че когато агентът ти сметне, че е време да си вземеш малко отпуска, положението е наистина сериозно!

— Така е, Кейт! Не може да не го съзнаваш! — Заела страната на Маргарет, както по отношение на провеждания спор, така и спрямо масичката, около която седяха, Сара Флитууд се усмихна мило, но проницателният й поглед изразяваше дълбока загриженост. — Напоследък си твърде напрегната и неспокойна. Сама признаваш, че не спиш добре и че почти нямаш апетит! Ами че вече от няколко седмици не си правила нито пица, нито палачинки по мексикански, а това никак не е типично за теб! Преуморена и изнервена си — трябва да направиш нещо по този въпрос!

Кейт се намръщи в отговор.

— И какво, ако съм станала малко по-нервна? Току-що приключи обиколката по промоцията на новата ми книга — цели десет дни в не по-малко на брой градове! Какво очаквате? Не виждам нищо чудно в това, че се чувствам изморена!

— Тази умора не е само вследствие на обиколката — подметна Маргарет. — Тя се натрупва вече от много време, защото ти, Кейт, си се превърнала в истинска работохоличка и ако не вземеш някакви мерки в най-скоро време, цената, която ще трябва да заплатиш, няма да е никак малка!

— Какво лошо има в това да си работохолик? Харесва ми да пиша. Обожавам да пиша. И двете го знаете добре. Наясно сте, че се чувствам нещастна, ако не го правя и направо бих се побъркала, ако ме принудите да прекъсна работата си!

— Не казваме, че не трябва да се наслаждаваш и да си доволна от работата си — опита се да я успокои Сара. — И двете с Маргарет също обичаме да пишем, точно като теб! Въпросът обаче не се състои в това!