Читать «Пиратът» онлайн - страница 8

— Значи го познавате?

— Умника Арни ли? Е, да, през последните години му се случи няколко пъти да се изпречва на пътя ми. Едва ли обаче може да се каже, че сме особено близки.

— А-ха… — Кейт смръщи чело. — Да не би да избяга, защото ви видя?

— Мисля, че по-скоро защото се уплаши да не го смачкате с тези страшни ритници, докато се опитва да докопа портфейла ви.

— Определено щях да се постарая — що за наглост от негова страна да напада хората така! Дали не трябва да съобщим в полицията?

— Не се притеснявайте — за Умника Арии ще се погрижат в най-скоро време. Това островче е доста малко и слуховете се разнасят бързо.

— Ще се радвам, ако мога да внеса оплакване или да дам показания — въобще, да направя това, което се изисква в подобен случай.

— А аз ви съветвам да не се тревожите излишно. Тук не придиряме чак толкова за формалностите. По-добре да ви помогна да си съберете нещата, че иначе ще трябва да изгубим цял ден на Рубинения остров.

Непознатият се изправи, отлепяйки гръб от боядисаната в розово стена на входа, и се отправи към Кейт със спокойна, равномерна крачка, която издаваше вътрешна сила и увереност. Бе облечен в избелели дънки и също толкова изсветляла от слънцето риза в цвят каки, разкопчана на врата. Кейт внезапно се улови, че не отлепя поглед от мускулестата, покрита с косми гръд, която се виждаше през разтворената риза. Стресната, тя извърна очи и бързо дойде на себе си, когато видя как непознатият посяга към вещите й.

— Почакайте малко! Преди да пипате нещата ми, трябва поне да ми кажете кой сте!

— Джаред Хоторн, приятно ми е. А вие трябва да сте Катрин Инскип, нали така?

Кейт го изгледа изпитателно. Не й приличаше на някой неин почитател, случайно разпознал я от снимката на последната страница на книгите й.

— Откъде знаете името ми?

— Търсех ви. Били ми каза, че сте се уморили да чакате следващия полет до Аметистовия остров й сте решили да поразгледате тукашните забележителности.

— Били ли? Да не би да имате предвид собственика на магазина за водолазни и рибарски принадлежности, който се опита да ме успокои, че нямам вина задето пропуснах единствения полет за деня до Аметистовия остров, и който след това положи толкова старания да ме убеди да прекарам нощта в някакъв мръсен долнопробен хотел на брега на океана, докато накрая не му казах, че ако още в същия миг не се свърже с управителя на курорта, където имам резервация, за да изпратят лодка възможно най-бързо, се качвам веднага на първия самолет, пътуващ обратно за Щатите!

Джаред Хоторн присви очи.

— Изглежда, че е същият Били. Между другото, именно той е собственик на въпросния долнопробен хотел, за който споменахте. Имате късмет обаче — когато получих съобщението му, реших веднага да дойда да ви взема.

— Съвсем правилно решение. Имам резервация за цял месец в курорта Кристална пещера на Аметистовия остров и най-малкото, което управителят му може да направи за своите гости, е да им предостави удобен и бърз транспорт.

— Можете да се успокоите — вече съм тук и транспортът ви е осигурен. Какво ще кажете, ако тръгнем веднага? Имам по-важни неща за вършене от това да се мотая цял ден на Рубиновия остров.