Читать «Пиратът» онлайн - страница 5

— Знам това — поклати замислено глава Сара, — но двете с теб поне все още продължаваме да търсим този „единствен“ мъж, докато Кейт май отдавна вече се е отказала. Чудя се дали въобще ще го забележи, ако има шанса да го срещне?

— Едва ли. Дори и да се появи край нея, той ще трябва да положи адски усилия само за да успее да привлече погледа й върху себе си. Единствените представители на силния пол, които Кейт напоследък удостоява с внимание, са тези в книгите й.

— Може би си права. Но знаеш ли аз какво си мисля? — Сара хвърли един последен поглед на „Невестата на корсаря“. — Наистина имам силно предчувствие, че Кейт я очаква едно изключително преживяване на този Аметистов остров. Можеш да ми се смееш колкото си искаш, но съм уверена, че й предстои нещо много повече от обикновена почивка в южните морета.

Първа глава

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това да ти дам чантата си, гнусен малък червей?

Кейт стоеше на тясната, покрита със ситни камъчета алея, вперила шевен, невярващ поглед в дребното човече отпред, което бе насочило заплашително огромен нож към нея. Това вече й идваше твърде много.

Беше й непоносимо горещо. Чувстваше се безкрайно уморена и напълно отвратена от всичко. Пътните сакове от здрав брезент и кожа тегнеха непоносимо на рамото й, а фотоапаратът висеше на гърдите й като малко заспало животинче. Чантата, която дребосъкът искаше да получи по такъв безцеремонен начин, бе преметната напреки на тялото й, издута де пръсване от натъпканите в нея списания, туристически справочници и козметика, като съдържаше дори и една малка фигурка, изработена от вулканична лава.

Някога толкова шикозният костюм за сафари сега бе пропит от пот и целият злощастно изпомачкан от продължилото часове наред пътуване на тясната седалка в туристическата класа на самолета. Полетът се бе оказал истински кошмар и Кейт бе убедена, че в някое от предишните си прераждания бе допуснала някаква фатална грешка, която понастоящем изкупваше с това безкрайно, мъчително пътуване през ада на южните морета, вероятно обречена никога вече да не познае удобствата на цивилизацията.

И сега това нищожество отпреде й, размахващо нож с такава невероятна самонадеяност, бе вече последната капка, от която чашата на търпението й най-накрая преля.

— Няма да повтарям, госпожо!

Дребният, мръсен и раздърпан мъж й приличаше на жалък плъх, изпълзял от някоя канавка. Хвърли бърз поглед над рамото й, след което припряно огледа ситуацията зад гърба си и успокоен, че все още на алеята, с изключение на тях двамата нямаше жива душа, я заплаши повторно с ножа.

— Казах да ми дадеш чантата си! И по-бързо! Нямам излишно време за губене!

— Изглежда голяма част от това време прекарваш на слънце, та май и малкото мозък, с който разполагаш, се е изпарил окончателно! Нищо чудно! Това място е същинска фурна. Само че трябва да обърнеш внимание на следното: ако исках да стана жертва на подобен пладнешки обир, щях да си остана в къщи! Така че, нямам никакво намерение, след като едва преживях този безкрайно дълъг, кошмарен полет и отвратителната храна на борда, след като за малко не изгубиха багажа ми, а после имах невероятния късмет да изпусна прекачването на втория самолет, сега да стигна дотам, че да си дам чантата просто така на първия срещнат обирджия — аматьор, който ми се изпречва на пътя!