Читать «Пиратът» онлайн - страница 2

— А в какво, тогава? — настоя да узнае Кейт, хваната натясно. — Пак ви казвам, че съм щастлива да си живея живота именно по този начин! Щастлива! Не го ли разбрахте най-после? — Удари по масичката, за да придаде по-голяма тежест на думите си. — Никога предене съм се чувствала толкова дяволски щастлива!

— Въпросът е, че трябва да започнеш да водиш един по-балансиран и пълноценен живот — заяви Маргарет. — Вече от прекалено дълго време караш със сто километра в час, без да си отдъхваш нито за миг. Всъщност така е, откакто се разведе, и сега трябва да поспреш за малко и да продължиш с по-леко темпо — особено след като „Невестата на корсаря“ е вече по полиците на всички книжарници. За тези неща поне можеш да ми се довериш, Кейт. По времето, когато се занимавах с бизнес, имах възможност да се запозная със стотици примери за това какво могат да причинят прекомерният стрес й свръх изтощението на хората. Гледката никак не е приятна, повярвай ми! — Маргарет извади самолетния билет от черната си, изработена от най-фина италианска кожа, дамска чантичка и допълни:

— Трябва да се научиш да отделяш време за себе си, да се забавляваш истински и да си почиваш пълноценно!

— И Аметистовият остров е без съмнение най-доброто възможно място за това! — обяви Сара с въодушевление. Тя се вгледа в Кейт в продължение на няколко секунди със своя смущаващо настойчив, сякаш проникващ до най-съкровените дълбини на душата поглед, след което се протегна, издърпа билета от пръстите на Маргарет и го напъха в ръката на приятелката си отсреща. — С Маргарет сме обмислили всичко най-подробно: мястото е истински рай — зелени палми, топло тропическо море, първокласен курорт с луксозен хотел, пълно с папая, кокосови орехи…

— Мразя кокосови орехи, много добре го знаете! — извика Кейт в последен отчаян опит да се възпротиви. — Спомняте си как въобще не можах да хапна от сладките, които бяхте приготвили миналата седмица, защото бяха пълни с тези отвратителни, лепкави парченца гаден кокос!

— Значи вместо това ще си хапваш папая! — подметна Маргарет, като повдигна невъзмутимо рамене. Погледна отново часовника си и се изправи. Ушитите по поръчка вълнено сако и широки панталони подчертаваха стройната й, елегантна фигура. — Време е да тръгваш към залата за заминаващите.

Сара също скочи на крака и застана до Маргарет. Деликатното й личице излъчваше огромен ентусиазъм.

— Хайде, бебчо, ставай! На този остров те очаква истинско блаженство! Уверена съм, че страшно ще ти хареса!

Кейт я изгледа умолително, но веднага разбра, че е претърпяла поражение. Понякога бе възможно да обориш Маргарет с логически аргументи, но когато в топлите и същевременно невероятно проницателни кафяви очи на Сара се появеше този израз на дълбока, непоколебима, почти интуитивна убеденост в нещо, Кейт знаеше, че за нейната приятелка вече не съществува довод, който би могъл да я разколебае. Със своята дребна, нежна, но невероятно подвижна фигура, Сара винаги й бе напомняла на малко, пъстроперо колибри, а днес, с яркожълтия си пуловер и джинси на бели и черни райета, тя повече от всякога приличаше на странна екзотична птичка.