Читать «Пиратът» онлайн - страница 124

Всички моментално прекъснаха разговорите си, обръщайки се да видят как джипът спира рязко сред облак прах и от него изскача собственикът на курорта. Без да се бави, той веднага се отправи с бърза стъпка към Кейт. Лицето му бе намръщено, а очите му святкаха гневно.

— Накъде, по дяволите, си тръгнала?

— Прибирам се у дома — Кейт се постара да запази самообладание, като повдигна предизвикателно брадичка и добави с равен тон: — Вече е време да си тръгвам, Джаред.

— Не и до утре! Престоят ти тук изтича едва тогава!

— Е, струва ми се, че двадесет и четири часа не са от голямо значение.

— Да не си се побъркала! Естествено, че имат значение!

— И защо? Какво толкова важно би могло да се случи за един тъй кратък период от време?

— Щях да те помоля да се омъжиш за мен, ето това! — извика Джаред вбесен.

Сърцето на Кейт щеше да изскочи от вълнение, но тя положи всички усилия да не й проличи и само каза със спокоен глас:

— Наистина ли? Колко странно — тази сутрин дори нямаше време да разговаряш с мен, а несъмнено курортът ще бъде пълен с туристи от корабчето до късно през нощта. Просто не виждам как щеше да намериш свободна минута да ми предложиш да се омъжа за теб!

— Това си е моя работа. — Джаред протегна ръка и хвана здраво китката на Кейт. — Хайде, дръпни се оттук. Ханк се опитва да качи пътниците си на самолета.

— Аз съм една от тях.

— Не и отсега нататък — заяви твърдо Джаред, поглеждайки назад към сина си, който седеше върху капака на джипа и внимателно следеше разговора им. — Хайде, Дейв, ела да ми помогнеш с багажа. Както виждаш, Кейт май е домъкнала целия си гардероб тук!

— Прав си, тате! — Момченцето скочи на земята и се затича към тях. Лицето му грееше в щастлива усмивка. — Знаех си, че ще я накараш да остане!

Кейт хвана здраво перилата на стълбичката, без да се отмества нито крачка встрани и заяви със сериозен той:

— Положението не е толкова просто, Джаред. Първо имаме да обсъдим някои неща, преди да решаваме какви ще са отсега нататък отношенията ни.

— Няма проблеми, Кейт, само че по-късно.

Тя продължи, без да обръща внимание на думите му:

— Преди всичко, искам да знаеш, че снизходителния начин, по който се държа към мен днес, ни най-малко не ми допада. Освен това, крайно време е да престанеш да се правиш на палячо и най-сетне да събереш смелост и да ми кажеш направо, че ме обичаш. Писна ми от увъртания и недомлъвки!

— Е, добре — обичам те. Дейв, моля те да вземеш тези две чанти — аз ще се погрижа за останалите. Ханк, би ли ни помогнал малко? Както виждат, налага ни се да побързаме.

— Разбира се! — Пилотът на самолета се усмихна широко и се наведе да повдигне два огромни куфара. След това двамата мъже и момченцето се запътиха към джипа. Кейт ги наблюдава с раздразнение известно време — накрая обаче ги последва.

— Не бързайте толкова, де! — подвикна ядосано тя.

— Скъпа, трябва да се погрижа за цял курорт, пълен с хора, чудещи се как да похарчат парите си. — Джаред метна багажа й на задната седалка. — Прекалено съм зает, за да си губя времето с обяснения по отношение на нещо, което е съвсем очевидно.