Читать «Пиратът» онлайн - страница 123

— Аз също прекарах чудесно, но, както знаете, всяко хубаво изживяване си има и своя край.

— А мога ли да ви помоля да ми надпишете една от вашите книги за спомен? — В същия миг Лани извади изпод бюрото екземпляр на „Невестата на корсаря“ и я подаде разтворена на Кейт. — Ужасно много ми хареса!

— Разбира се! — Кейт написа името си и пожелания за всичко най-хубаво върху заглавната страница и подаде томчето обратно на младата жена. — Аз също ви благодаря за това, че ме помолихте!

Няколко минути след това Катрин Инскип прекосяваше мостчето над лагуната, мислейки си, че днес времето бе значително по-топло от обикновено, но сега високите температури не я притесняваха. Явно вече бе привикнала към тропическите горещини.

Два часа по-късно тя стоеше заедно с багажа си на малката писта за излитане, в очакване двигателите на Чесната на Ханк да загреят за предстоящия полет. Наоколо се разхождаха останалите пасажери и един след друг подаваха пътните си чанти и куфари на пилота, който ги поставяше в товарното отделение. Все още не се виждаше и следа от Джаред.

В края на краищата бях наясно, че поемам сериозен риск, каза си Кейт, докато преместваше собствения си багаж към мястото, откъдето Ханк го поемаше, за да го качи на самолета. Бе поставила всичко на карта с ясното съзнание, че може да изгуби. Вече знаеше, че тук, на Аметистовия остров, на живота се гледаше като на хазартна игра — хората се обзалагаха непрекъснато и за най-незначителното нещо. Тя обаче явно все още не се бе научила да преценява добре рисковете и сега съжаляваше, че залогът в нейния случай бе толкова голям.

— Готова ли сте, госпожо Инскип? — обърна се към нея пилотът. Кейт въобще не бе обърнала внимание, че пътниците вече се качваха на борда на самолета.

— О, да.

Ханк хвърли поглед към шосето, водещо към курорта и подхвърли замислено:

— Знаете ли, все си мислех, че Джаред ще дойде пак, както преди, за да осуети заминаването ви.

— Значи е идвал тук, когато бях решила да си тръгна първия път?

— О, да, госпожо! Пристигна като фурия и ме помоли, ако дойдете да си вземете билет за полета, да ви кажа, че всичките вече са разпродадени. Дори заплати за едно от местата, за по-сигурно. Вие обаче така и не дойдохте.

Кейт се усмихна едва забележимо.

— Предполагам, че тогава наистина не е искал да си замина.

— Ами този път?

Кейт повдигна рамене, отправяйки се към самолета.

— Както изглежда, този път не го е грижа.

— Не вярвам. Не и от това, което чувам напоследък. — Ханк се намръщи и добави: — Сигурна ли сте, че Джаред знае за заминаването ви?

— Ако въобще обръща внимание на нещата около себе си днес, то несъмнено е научил. — Казвайки това, Кейт понечи да се изкачи нагоре по стълбичката. В този миг спокойствието на малкото летище бе нарушено от оглушителния шум на приближаващ се с шеметна скорост джип. Ханк се ухили доволно, въздъхвайки с облекчение и отново погледна към пътя.

— Я, виж ти, кой пристига — подхвърли тихо той.

Кейт стоеше с един крак на стъпалото и мълчаливо наблюдаваше приближаващата се към самолета и малката групичка пътници кола. На волана седеше Джаред, а до него се показваше малката главичка на Дейв.